Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на И. И. И. срещу заповед рег. № 8121К-2457/17.07.2015 г. на министъра на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на това основание е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразно издадена.

Ответникът счита жалбата за неоснователна по съображения, подробно изложени в писмени бележки.

Настоящата инстанция намира, че жалбата е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

Жалбоподателят е заемал длъжността разследващ полицай, с местоизпълнение на задълженията си в РУ - [населено място] към отдел "Разследване" при ОДМВР - [населено място]. Уволнен е за това, че отразеното от него в протокол за разпит на свидетел от 25.08.2014 г. на Д. П. Б. и в протокол за разпит на свидетел от 28.08.2014 г. на Р. Х. П. по досъдебно производство № 988/2014 г. по описа на РП - [населено място] (ЗМ № 125/2014 г. по описа на РУП - [населено място]), не съответства на действителното фактическо положение по разследването. Установено е, че Б. не е дала, а потърпевшият Х. не е получил от нея сумата 100 лева, представляваща възстановяване на причинените щети от кражбата, въз основа на което обстоятелство инспектор И. е изготвил заключително мнение за прекратяване на досъдебното производство. Разпит на св. Х. на тази дата не е бил проведен, тъй като подписите върху протокола за разпит не се положени от него (установено чрез експертна справка на БНТЛ), поради което записаното в него изявление на този свидетел, че е получил лично сумата 100 лева от Д. Б., не отговаря на истината. Прието е от дисциплинарно наказващия орган, че с деянието си И. е нарушил т. 19, 20, 25 и 53 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, случаят е...