Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от министъра на земеделието и храните, чрез своя процесуален представител юрк.. П, против решение № 3105 от 18.03.2016 г., постановено по адм. д. № 12590/2014 г. по описа на Върховен административен съд – трето отделение, с което по жалбата на С. И. П. от [населено място], [улица], вх. 1, ап. 19, е обявена за НИЩОЖНА заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателен специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2013 г. като част от Системата за идентификация на земеделските парцели в частта, в която в окончателния специализиран слой „Площи в добро земеделско състояние“ не са включени ползваните от жалбоподателката: парцели № [номер], [номер], [номер] и [номер] – всичките в землище В., и парцели № [номер], [номер], [номер], [номер] и [номер] – всичките в землище Р..

Релевирани са касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като се твърди допуснато нарушение на приложимия материален закон, съществени нарушения на процесуални правила и необоснованост. Твърди се, че правомощията на министъра на земеделието и храните по одобряване на окончателния, специализиран слой „площи в добро земеделско състояние“ за кампания 2013 г. се извеждат от разпоредбата на чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП и съответно от наредбата, издадена въз основа на този член от закона /Наредба № 105 от 2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол/. В този смисъл министърът, издавайки заповед № РД-09-114/27.02.2014 г. е упражнил възложеното му с нормативен акт правомощие и съответно издаденият административен акт не страда от порок, който да води до неговата нищожност. На следващо място се...