ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 633
гр. София, 26.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тотка Калчева
Членове:Галина Иванова
Диляна Господинова
като разгледа докладваното от Д. Г. К. търговско дело № 20248002902222 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Х. Ф. ООД срещу решение № 354 от 03.06.2024 г., постановено по в. т.д. № 255/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 11-ти търговски състав. С посоченото решение е потвърдено решение № 206 от 07.02.2024 г., постановено по т. д. № 1403/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-8 състав, в обжалваната с въззивната жалба част, с която са отхвърлени предявените от „Х. Ф. ООД срещу ЗАД „Г. З. обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: иск с правна квалификация чл. 405, ал.1 КЗ за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 44 264, 60 лв., представляваща останала неплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени вреди от застрахователно събитие, настъпило на 11.11.2022 г., дължимо въз основа на застрахователен договор „Индустриален пожар и други щети на имущество“, сключен с полица № 9100000022083, с покритие от 15.07.2022 г. до 14.07.2023 г., и иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 604, 19 лв., представляваща мораторна лихва върху претендираната главница от 44 264, 60 лв. за периода от 11.11.2022 г. до 27.07.2023 г.
В касационната жалба се излагат оплаквания, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът поддържа, че апелативният съд неправилно е оставил без уважение искането му за събиране на доказателства във въззивното производство, чрез които се цели установяване на съдържанието на видеозаписи, направени от система за видеонаблюдение, изградено на обекта, където е възникнало застрахователното събитие пожар, като мотивите му за това са бланкетни. Посочва, че направените от него искания касаят събиране на доказателства, които са открити след приключване на устните състезания пред първата съдебна инстанция, като причината страната да не е могла да узнае за тях преди това е обективна и се изразява в това, че за да се достъпи до записите от устройството за видеонаблюдение и да се разбере, че сред тях има такива от момента на възпламеняване на пожара и от времето непосредствено преди това, е било необходимо да се използват професионални знания и специализиран софтуер. Счита, че съдът е следвало преди да се произнесе по допустимостта на тези доказателствени искания във въззивното производство да допусне събирането на поисканите с въззивната жалба доказателства чрез разпит на свидетел за установяване на причините, поради които не е било възможно доказателствата да бъдат ангажирани в първоинстанционното производство. Посочва, че от всички доказателства, включително новооткритите, чието събиране е поискано с въззивната жалба, се доказва, че източникът на пожара е самозапалване на една от машините на обекта, а не е умишлен палеж, което означава, че настъпилото събитие е покрит риск по договора за застраховка. С оглед на това моли касационният съд да отмени обжалваното въззивно решение и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд с указания за събиране на новооткритите доказателства.
Като приложение към касационната жалба е представено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, в което касаторът се позовава на предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и формулира четири процесуалноправни въпроса, свързани с произнасянето на въззивния съд по оставяне без уважение на искането на тази страна за събиране на новооткрити доказателства.
Ответникът по касация ЗАД „Г. З. е подал отговор на касационната жалба, в който изразява становище, че обжалваното с нея решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като относно преклузията за събиране на доказателства във въззивното производство е налице постановена от ВКС богата практика, като отказът на въззивния съд да събере поисканите от ищеца нови доказателства е съобразен с тази практика. Счита, че обжалваното решение е правилно. Посочва, че направените от ищеца за първи път с въззивната жалба искания не са за събиране на нови доказателства, нито са такива, които не са допуснати в първоинстанционното производство поради процесуални нарушения на съда, защото в хода му ищецът изобщо не е заявил такива искания, нито е оспорил заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, установяваща причините за възпламеняване на застрахованото имущество. Ето защо отказът на съда да събере тези доказателства във въззивното производство е постановен при правилно приложение на чл. 266 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като разгледа касационната жалба, съобрази данните по делото и извърши преценка на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, намира следното:
Касационна жалба е подадена в установения в чл. 283 ГПК преклузивен срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното решение, Софийски апелативен съд е приел, че предмет на разглеждане е главен осъдителен иск с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ, предявен от застрахованото лице по договор за имуществена застраховка срещу застрахователя за присъждане на обезщетение за вредите, причинени върху застрахованото имущество, от настъпило застрахователно събитие – пожар, както и акцесорен иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва. Счел е, че по делото не е спорно, че между ищеца „Х. Ф. ООД и ответника ЗАД „Г. З. е сключен договор за имуществено застраховане, който има действие за периода от 15.07.2022 г. до 14.07.2023 г. и по който е застраховано имущество, представляващо сграда, находяща се в [населено място] село, [улица]. От изложените от въззивния съд собствени мотиви и тези на първоинстанционния съд, към които е препратено на основание чл. 272 ГПК, е видно, че той е приел, че по сключения между страните застрахователен договор ответникът се е задължил да покрива вредите, причинени на застрахованата сграда в резултат на рискове по клауза „А“, един от които е рискът пожар, при който е изключена човешка намеса. Апелативният съд е кредитирал изводите на вещото лице по изготвената по делото техническа експертиза, направени в приетото заключение и уточнени в разпита на експерта, проведен в открито съдебно заседание, и въз основа на тях е преценил за доказано, че събитието, настъпило на 11.11.2022 г. и представляващо възпламеняване на застрахованото имущество, е причинено от внесен външен огнеизточник – заливане и след това запалване. С оглед на това е направил извод, че това събитие е в резултат на действия на трети лица и като такова не е покрит по застрахователния договор риск. Предвид тези съображения е заключил, че за ищеца по сключения с ответника договор за застраховка не е възникнало вземане за получаване на обезщетение за вредите по застрахованото имущество и предявените в процеса искове са неоснователни, какъвто извод е направил и първоинстанционният съд.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът поставя следните процесуалноправни въпроси, разрешението по които сочи, че е обусловило крайния извод на въззивния съд по основателността на предявените искове: 1. Следва ли въззивният съд да мотивира отказа си да приеме твърдени новооткрити доказателства от въззивника, като посочи защо намира, че не е имало обективна пречка за събирането им? 2. Следва ли въззивният съд да открие производство, което да установи дали е било налице обективна пречка за събирането на твърдените новооткрити доказателства, включително чрез разпит на свидетели, експертизи и други, преди да приеме, че не е била налице такава пречка? 3. Следва ли невъзможността за достъп до доказателство поради техническа пречка да се приеме за обективна пречка за събиране на същото? 4. Може ли да се приеме за обективна пречка за събиране на доказателства нуждата от специални знания за достъп до устройство, което е носител на информация, представляваща доказателство? Всеки от тези въпроси е свързан с извършеното от въззивния съд процесуално действие по произнасяне по основателността на направено от касатора във въззивната жалба искане за събиране на доказателства, които той твърди, че са открити след приключване на съдебното дирене пред първата съдебна инстанция, което произнасяне е мотивирано с ограниченията, установени в чл. 266 ГПК. Касаторът заявява, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Първият от формулираните в изложението въпроси, който ще бъде разгледан, е този, посочен като втори. Той се отнася до задълженията на въззивния съд, които възникват при направено във въззивната жалба искане за събиране на доказателство, което страната сочи, че е новооткрито и навежда твърдения за причините за невъзможността си да узнае за неговото съществуване при разглеждане на делото от първата съдебна инстанция, като заявява и искане за събиране на доказателства за установяване на тези причини. С оглед на това трябва да се приеме, че този въпрос касае прилагането на процесуалноправната норма на чл. 266, ал. 1 ГПК, в която са регламентирани ограничения за посочване от страните в исковия процес на нови факти и за събиране на доказателства във въззивното производство и съответно ограничения за въззивния съд да събира такива доказателства. Във въззивната жалба, за разглеждане на която е образувано производството пред Софийски апелативен съд, от ищеца по предявените искове е направено искане за събиране на доказателства за начина, по който е настъпило възпламеняването на сградата, която е предмет на договора за имуществена застраховка, сключен между страните по спора, като той твърди, че те са новооткрити, изрично сочи причините, които са му попречили да узнае за съществуването им до приключване на съдебното дирене пред първоинстанционния съд, и заявява искане за допускане до разпит на свидетел за установяване на факти, свързани с тези причини. Въззивният съд с определение от 15.04.2024 г. се е произнесъл, че на основание чл. 266 ГПК не е допустимо събирането на поисканите от ищеца доказателства във въззивното производство, като същевременно в решението си е основал всички свои фактически изводи за доказаните в производството обстоятелства само на доказателствата, събрани в първоинстанционното производство и с оглед на тях е заключил, че не е настъпило събитие, което да представлява покрит по застрахователния договор риск. Ето защо трябва да се приеме, че поставеният от касатора процесуалноправен въпрос, свързан със задълженията на въззивния съд при прилагане на чл. 266, ал. 1 ГПК, е обусловил решаващите изводи за неоснователност на предявените искове, направени в обжалваното решение. Следователно по отношение на този въпрос е осъществено общото основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По въпросите за тълкуването и прилагането на процесуалноправната норма на чл. 266 ГПК има формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК – Решение № 36 от 29.06.2020 г., постановено по гр. д. № 1997/2019 г. по описа на ВКС, II гр. о., Решение № 328 от 15.05.2014 г., постановено по гр. д. № 805/2012 г. по описа на ВКС, IV гр. о., Решение № 182 от 08.11.2013 г., постановено по гр. д. № 1959/2013 г. по описа на ВКС, II гр. о. и Решение № 106 от 03.12.2020 г., постановено по гр. д. № 927/2020 г. по описа на ВКС, II гр. о. В тези решения е прието, че съгласно чл. 266 ГПК във въззивното производство е възможно посочването и събирането не на всички допустими, относими и необходими доказателства, а само на тези, които, въпреки проявената добросъвестност от страната, не са събрани от първата инстанция. Сред доказателствата, които е допустимо да се събират са тези, с които страната се е сдобила след приключването на съдебното дирене в първата инстанция до подаването на въззивната жалба или отговора – новооткрити, и съответно всички доказателства за проверка на така допуснатите. За да бъдат допуснати новооткрити доказателства, трябва съдът да може да направи извод, че страната не е могла да узнае за тях и да ги ангажира в срок в първоинстанционното производство при полагане на дължимата грижа за водене на делото. Целта на закона е да се допуснат само доказателства, чието неприобщаване към делото се дължи на обективни причини, а не на небрежността на страната. Ето защо страната трябва да посочи и да установи причините, които са попречили да направи своевременно искане за събиране на тези доказателства. Преценката на съда дали са налице такива обективни причини, препятстващи своевременното ангажиране на доказателствата, е конкретна във всеки отделен случай и се извършва въз основа на твърденията на страната и данните по делото. Допустимо е съдът да събере доказателства за установяване на регламентираните в закона предпоставки за ангажиране на нови доказателства.
Съществуването на практика на ВКС, с която е направено тълкуване на нормата на чл. 266 ГПК и са дадени разрешения за нейното прилагане от съда, както и липсата на осъществен факт, който да налага осъвременяване на това тълкуване, означава, че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд по поставения процесуалноправен въпрос, предвидено в чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се позовава касаторът.
От материалите по делото се установява, че преди да се произнесе по това дали е допустимо във въззивното производство да бъдат събрани доказателствата, които във въззивната жалба, подадена от ищеца, се сочи, че са новооткрити, апелативният съд не е дал възможност на тази страна първо да проведе доказване за причините, поради които не е могла да узнае за тяхното съществуване до приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, въпреки че в жалбата са изложени твърдения за конкретни факти, относими към тези причини, и е направено изрично искане за допускане до разпит на един свидетел за тяхното установяване. Настоящият съдебен състав счита, че предвид тези процесуални действия на въззивния съд, постановеното от него решение трябва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за проверка за съответствието му с практиката на ВКС по чл. 290 ГПК, в която е дадено тълкуване на чл. 266 ГПК, по процесуалноправния въпрос, поставен от касатора и конкретизиран от съда в съответствие с указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г., постановено по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, както следва: Длъжен ли е въззивният съд преди да се произнесе по основателността на направено във въззивната жалба искане за събиране на доказателства, които страната твърди, че е открила след приключване на съдебното дирене в първоинстанционното производство, първо да допусне поискани от тази страна доказателства за установяване на причините, които са й попречили да узнае за съществуването на новооткритите доказателства и да ги представи в срок в първоинстанционното производство?
Останалите три въпроса, формулирани от касатора в изложението за допускане на касационно обжалване, не покриват общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК, защото нямат характера на правни. Те не са свързани с тълкуването и прилагането на конкретна процесуалноправна норма, включително на чл. 266 ГПК, а представляват въведени от касатора оплаквания за нарушаване на процесуалните правила от въззивния съд. При разглеждане на делото апелативният съд е изложил мотиви защо намира за неоснователно искането на ищеца за събиране на доказателства във въззивното производство, които се твърди, че са новооткрити, поради което с първия от поставените въпроси за задължението на съда да мотивира отказа си да допусне събирането на такива доказателства всъщност касаторът прави оплакване за непълнота на тези мотиви, тъй като в тях не е посочено защо съдът намира, че не е имало обективна пречка за приобщаването на тези доказателства по делото в първоинстанционното производство. Отговорът на поставените трети и четвърти въпрос изисква да бъдат съобразени конкретни факти, касаещи причините, които са попречили на ищеца да узнае по-рано за съществуването на доказателства, представляващи видеозаписи от система за видеонаблюдение, и извършване на преценка за това дали те могат да се квалифицират като обективни обстоятелства, или не, поради което чрез тях касаторът въвежда оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение при прилагане на правилото на чл. 266, ал. 1 ГПК. По оплаквания за извършени от въззивния съд процесуални действия в нарушение на съдопроизводствените правила, водещи до неправилност на обжалваното решение, касационният съд не може да се произнася в стадия по селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Доколкото въззивното решение се допуска до касационно обжалване и тъй като тези оплаквания са посочени и в касационната жалба като такива, водещи до неправилност на обжалвания акт, то те ще бъдат разгледани в решението, което ще бъде постановено по реда на чл. 290 ГПК.
Предвид извода, че решение № 354 от 03.06.2024 г., постановено по в. т.д. № 255/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 11-ти търговски състав, следва да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по единия от поставените въпроси, на касатора трябва да бъдат дадени указания да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната жалба, която съгласно чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, е в размер на 957, 38 лева.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 354 от 03.06.2024 г., постановено по в. т.д. № 255/ 2024 г. по описа на Апелативен съд – София, 11-ти търговски състав.
УКАЗВА на касатора „Х. Ф. ООД в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи по делото доказателства за внесена по сметката на Върховен касационен съд държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 957, 38 лева. При неизпълнение на указанията в срок производството по касационната жалба ще бъде прекратено.
При представяне на документ за платена държавна такса в указания срок делото да се докладва на Председателя на Второ отделение на Търговска колегия на ВКС за насрочването му в открито съдебно заседание, а при неизпълнение на дадените указания в срок - да се докладва на състава за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1
2