О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 509

С.., 23, 11, 2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седми ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА

ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т. д. №1871/2016 година.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 118 от 13.07.2016 г. по ч. гр. д. № 164/2016 г. на Великотърновски апелативен съд.

Ответникът по частната касационна жалба не е заявил становище.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В своето изложение частният касатор е поддържал основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като лаконично е заявил, че „ навежда твърдение за липса на съдебна практика по въпросите предмет на спора.” Касаторът е проследил процесуалните действия на първостепенния съд, като ги е завършил с въпроса дали с оглед тях следва да се счита за мълчаливо учредена международна компетентност. Поставил е и въпроса: „ Под „ понятието „ явяване на ответника по смисъла на чл. 26 и чл. 28 Регламент /ЕС/№1215/12г. на ЕП и на Съвета от 12.12.2012г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела следва ли да се разбира задължителното физическо явяване на ответника в първото по делото съдебно заседание – лично или чрез упълномощен от него процесуален представител, в случай, че е проведена процедурата...