Производство по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 188/26.04.2016 на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 101/2016, с което е потвърдено решение № 11/21.01.2016 на Девинския районен съд по гр. д. № 461/2013, с което е отхвърлен предявеният иск за изплащане на трудово възнаграждение по чл. 128 КТ и е призната неистинността на трудов договор № 98/01, 03, 2011, плъномощно без номер и дата и заповед № 190/31, 05.11 за командировка.

Недоволен от решението е касаторът Р. И. Г., представляван от адв. Ж. Ч. от САК, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за правното значение на подписа на автора при оспорване на истинността на частен документ; за задължението на съда да провери истинността на оспорения документ като го сравни с други безспорни документи и обсъди свидетелските показания, заключенията на вещи лица и всички други доказателствени средства; и за правното значение на неизпълнението от работодателя на задълженията му да обяви трудов договор в НАП и да води необходимата документация за отчитане на положения труд в неговото предприятие; както и по материалноправния въпрос за дължимостта на възнаграждение при наличието на валиден трудов договор, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

Ответникът по жалбата [фирма], З. представляван от адв. О. Д. от САК, я оспорва, като счита, че касаторът не е посочил материалноправни и процесуалноправни въпроси, които обуславят изхода на делото и са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът не е доказал, че е бил в трудови правоотношения с ответното дружество и е престирал в негова полза труд като „Шофьор на товарен автомобил“, за който да му се дължи претендираното възнаграждение. Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-почеркова експертиза не е възможно да се отговори дали А. Х. В. е положил подписи в представените по делото трудов договор, пълномощни (за управление на всички автомобили на дружеството) и заповед № 0199/31.05.2011 г. за командироване на ищеца по маршрут България – Италия – България. Съгласно заключението по съдебно-счетоводната експертиза след направена проверка на документите в офиса на ответното дружество е видно, че Р. И. Г. въобще не е постъпвал на работа в [фирма], [населено място], за периода от 01.03.2011 г. до 01.10.2013 г. не му е начислявано и изплащано трудово възнаграждение; за този период няма неизплатено трудово възнаграждение, а представеният към исковата молба трудов договор е подписан на 01.03.2011 г., а долу на същия е отбелязано, че работникът е постъпил на работа на 25.01.2009 г. Видно от изискана справка от НАП за регистрираните на името на ищеца трудови договори, се установява, че за процесния период от време той има регистрирани трудови договори с други работодатели [от 19.07.2011 г. до 19.12.2011 г. - с [фирма] (представен по делото), от 14.11.2011 г. до 02.02.2011 г. с „К. т.“, от 02.02.2012 г. до 11.06.2012 г. със „С.“, от 05.06.2012 г. до 05.07.2012 г. с „Е. БГ“, от 11.06.2012 г. до 20.11.2012 г. с „К. т.“ и от 01.02.2013 г. до 31.01.2014 г. с „А. и. т.“]. Въззивният съд е приел, че представената митническа справка, от която e видно, че ищецът е подал митнически манифести от името на ответното дружество не е достатъчно да установи наличие на валидни трудови правоотношения между страните, доколкото съгласно дадените обяснения от страна на управителя на ответното дружество по реда на чл. 176 от ГПК, камиони на ответната фирма са наемани от други транспортни фирми. Съдът не е кредитирал и показанията на свидетелката Б., тъй като освен, че същата живее на съпружески начала с ищеца, от справката на НАП е установено, че в процесния период от време ищецът е работил в други транспортни фирми, както и самият ищец е заявил пред районния съд, като самият той не е могъл да посочи точно кога е работил в ответното дружество. Като е приел, че вероятно ищецът е извършвал курсове с автомобили на ответното дружество, но без да е установено от коя транспортна фирма му е възложено, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение отхвърлил предявеният иск като неоснователен, тъй като не е било установено, ищецът да е бил трудови правоотношения с ответното дружество и да е престирал в негова полза труд като шофьор на товарен автомобил.

Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че паричната оценка на предмета на делото не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Жалбата е подадена в срок, редовна е и е допустима.

Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпроси обуславят изхода на делото, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 188/26.04.2016 на Смолянския окръжен съд по гр. д. № 101/2016.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.