О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 783

Гр.С., 23.11.2016

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети ноември през двехиляди и шестнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря. ......., като разгледа докладваното от съдията Р. г. д. N.3029 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. К. А., К. А. К. и С. К. И. срещу решение №.310/9.03.16 по г. д.№.125/16 на Окръжен съд Варна – с което е потвърдено решение №.4151/23.10.15 по г. д.№.12907/14 на Районен съд Варна, 9с., за осъждане на касаторите да платят на основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД по 17559, 52лв. обезщетение за СМР и подобрения.

Ответната страна [фирма] оспорва жалбата.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:

С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл. 61 ал. 2 ЗЗД за основателен и е потвърдил първоинстанционното решение, с което е уважен до горния размер, вкл. като е препратил и към мотивите на основание чл. 272 ГПК. За да достигне до този извод е приел, че страните са били съсобственици на имот, в който се установява - след съвкупния анализ на събраните доказателства, в това число писмени и свидетелски показания - че ищецът е извършил подобренията, подробно посочени в исковата молба. Те...