Р Е Ш Е Н И Е

№ 242

гр. София, 22.11.2016 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

при участието на секретаря Росица Иванова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1118 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по молба на Г. М. Г. за отмяна на влязлото в сила решение от 12.06.2015 г., постановено по гр. дело № 47690/2014 г. на Софийския районен съд. С решението е отхвърлен, предявеният от молителя срещу Л. Т. Г., осъдителен иск с правно основание чл. 240 от ЗЗД за сумата 1 500 лв., представляваща задължение по неформален договор за заем. За да отхвърли иска, съдът е приел за установено по делото, че ответницата е получила в заем процесната сума, приживе от бащата и наследодател на молителя-ищец – М. Г. Й., починал на 20.09.2012 г., но е приел за установено и че ответницата е върнала процесната сума на друг наследник на наследодателя – неговата съпруга Е. М. Й., която е подписала изрична декларация за това с нотариална заверка на подписа от 26.11.2014 г., представена като доказателство по делото от ответницата.

В молбата за отмяна, предвид уточненията с молби вх. №№ 1093159/29.09.2015 г. и 87085/27.06.2016 г., като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят твърди (в първата молба-уточнение), че при проведен разговор между него и Е. Й. се изяснило, че тя не била получавала процесната сума от ответницата, като...