определение по гр. д.№ 1787 от 2024 г. на ВКС на РБ, ГК, първо отделение
№ 913гр.София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б. първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на пети февруари две хиляди двадесет и пета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Т. Г.
М. Д.
като изслуша докладваното от съдия Т. Г. гр. д.№ 1787 по описа за 2024 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на С. Б. Т. и С. З. К. срещу решение № 22 от 31.01.2024 г. по в. гр. д.№ 518 от 2023 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав.
С това решение Смолянският окръжен съд е:
1. Обезсилил решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр. д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд - Златоград в частта му, с която е признато за установено по отношение на О. З. че С. З. К. е собственик на 2/3 ид. ч. от следния имот: място с площ от 1 345 кв. м., представляващо част от имот с пл.№ *** в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., както и на 1/2 ид. ч. от построената в парцел ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място] двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв. м., представляваща източен близнак, състоящ се от гараж с надстройка, и е прекратил производството по делото в тази част;
2. Обезсилил решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр. д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд - Златоград в частта му, с която е признато за установено по отношение на О. З. че С. Б. Т., З. Ф. К. и С. Б. К., в качеството им на наследници на Б. З. К., са собственици общо на 1/3 ид. ч. от следния имот: място с площ от 1 345 кв. м., представляващо част от имот с пл.№ *** в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., както и на 1/2 ид. ч. от построената в парцел ***- държавен в кв. *** по плана на [населено място] двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв. м., представляваща западен близнак, състоящ се от гараж с надстройка, и е прекратил производството по делото в тази част;
3. Отменил решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр. д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд - Златоград в частта му, с която е признато за установено по отношение на О. З. че С. З. К. е собственик на 2/3 ид. ч., а С. Б. Т., З. Ф. К. и С. Б. К., в качеството им на наследници на Б. З. К., са собственици на останалата 1/3 ид. ч. от място с площ от 203 кв. м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М. Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението, и тези искове са отхвърлени като неоснователни и
4. Изменил е първоинстанционното решение в частта за разноските и е присъдил разноски за двете инстанции, съобразно изхода на спора пред въззивния съд.
Ищцата С. Б. Т. обжалва въззивното решение в частта му, с която, след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от нея, от З. Ф. К. и от С. Б. К. срещу О. З. установителен иск за собственост на 1/3 ид. ч. от място с площ от 203 кв. м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], означено с жълт цвят на представляващата неразделна част от решението скица на в. л. инж.М.Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело, както и в частта за присъдените разноски. В жалбата си С. Т. твърди, че решението в обжалваната от нея част е неправилно поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения - основание за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Поставя следните въпроси:
1. Кога следва да се счита приложен дворищнорегулационен план, одобрен при действието на ЗТСУ /отм./, който е изменен по реда на чл.32, ал.1, т.5 ЗТСУ /отм./, с оглед тълкуването на понятието „приложена регулация“, дадено в Тълкувателно решение № 3 от 1993 г. на ОСГК на ВС? В тази връзка може ли да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.33, ал.1 и ал.2 ЗТСУ /отм./, при условие че фактическата власт върху придадените по регулация части е упражнявана от техните собственици, а не от държавата и община Златоград ?
2. В хипотезата на чл.56, ал.11 ЗТСУ /отм./ при наличието на разрешен строеж в парцел, към който са придадени имоти на други лица, които не са заети съгласно изискванията на чл.33, ал.1 и 2 ЗТСУ /отм./, може ли да се приеме, че регулацията е приложена към момента на издаване на съответното строително разрешение ?
3. Кога настъпва отчуждителното действие на дворищно-регулационния план с оглед разпоредбите на §6, ал.2, §8 и §9 ПР на ЗУТ и приложима ли е в конкретния случай разпоредбата на §9, ал.1 ПР на ЗУТ при липса на визираните в нея условия ?
4. Задължен ли е съдът да обсъди всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните съгласно изискването на чл.236, ал.2 ГПК и да постанови решението си въз основа на всички събрани по делото доказателства и след тяхната съвкупна преценка ?
5. Налице ли са материалноправните предпоставки на разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗТСУ /отм./ и правилно ли е тълкувано понятието „приложена регулация“ с оглед разясненията, дадени с Тълкуватено решение № 3 от 1993 г. ?
6. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди представените и приети доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл.235, ал.2 ГПК и чл.236, ал.2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и отговора на въззивната жалба ?
По първите четири поставени въпроси се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д.№ 2 от 1993 г. на ОСГК на ВС, Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2011 г. по тълк. д.№ 3 от 2010 г. на ОСГК на ВКС, решение № 167 от 03.07.2014 г. по гр. д.№ 1366 от 2014 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 60157 от 26.11.2021 г. по гр. д.№ 2040 от 2021 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 286 от 07.11.2011 г. по гр. д.№ 1242 от 2009 г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 121 от 22.10.2019 г. по гр. д.№ 3419 от 2018 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 128 от 08.01.2021 г. по гр. д.№ 1210 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г. о., решение № 587 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 1272 от 2009 г. на ВКС, ГК, І г. о. и определение № 2320 от 26.07.2023 г. по гр. д.№ 4202 от 2022 г. на ВКС. По петия въпрос се твърди наличие на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. По шестия въпрос се твърди противоречие с приетото в т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д.№ 1 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по тълк. д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС и решение № 22 от 02.07.2019 г. по т. д.№ 587 от 2018 г. на ВКС, ТК, I г. о.
Ищецът С. З. К. обжалва въззивното решение в следните негови части: 1/ частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение по иска на С. К. срещу О. З. за собственост върху 1/2 ид. ч. от двуетажна масивна сграда с площ от 70 кв. м., построена в придаваемата част от имот с пл.№ *** към парцел ***-държавен в кв.*** по плана на [населено място] и е прекратено производството по този иск; 2/ частта му, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от него срещу О. З. установителен иск за собственост на 2/3 ид. ч. от място с площ от 203 кв. м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено с жълт цвят на представляващата неразделна част от решението комбинирана скица на инж.М.Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело, и 3/ в частта за присъдените разноски. В касационната си жалба С. К. твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост, както и частично недопустимо - основания за касационно обжалване по чл.281, т.2 и т.3 ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Поставя следните въпроси:
1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички относими и допустими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани доказателства ? По този въпрос се сочи противорчие с решение № 170 от 06.01.2021 г. по гр. д.№ 169 от 2020 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
2. Длъжен ли е съдът да постанови акта си след анализ на представените по делото доказателства в съвкупност, а не изолирано и на тази база да обоснове крайните си изводи ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 50256 от 11.09.2023 г. по гр. д.№ 3233 от 2021 г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
3. Съставлява ли процесуално нарушение едностранното и непълно обсъждане на събрани по делото доказателства, които са релевантни за спора, при постановяване на съдебното решение ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 149 от 03.07. 2012 г. по гр. д.№ 1084 от 2011 г. на ВКС, ГК, ІІІ г. о.
4. Как се разпределя доказателствената тежест при предявен иск за установяване принадлежността на правото на собственост върху недвижим имот ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 16 от 09.03.2016 г. по гр. д.№ 6670 от 2014 г. на ВКС, ГК, І г. о.
5. Следва ли да намерят приложение разпоредбите на §8, ал.1 от ПР на ЗУТ вр. §6, ал. 2 от ПР на ЗУТ и §6, ал. 4 от ПР на ЗУТ, когато придаването по регулация на процесната част е било извършено по предходния, а не по действащия регулационен план ? и Кога следва да се счита за приложен предходният дворищнорегулационен план ? По тези два въпроса се сочи противоречие с решение № 41 от 09.07.2018 г. по гр. д.№ 1919 от 2017 г. на ВКС, ГК, І г. о.
6. Може ли да се придобие по давност придаваемо по регулация място, ако регулацията не е приложена по нито един от трите способа, предвидени в ЗТСУ /отм./ ? По този въпрос се сочи противоречие с решение № 50077 от 18.10.2023 г. по гр. д.№ 3350 от 2022 г. на ВКС, ГК, І г. о.
7. Представлява ли законова презумпция разпоредбата на чл.56, ал.11 ЗТУС /отм./ по отношение на понятието „приложена регулация“ и каква - оборима или необорима ? Ако е от категорията на оборимите презумпции, длъжен ли е съдът на основание чл.12 и чл.235 ГПК да извърши проверка дали е налице някоя от предпоставките, посочени в Тълкувателно решение № 3 от 1993 г. на ОСГК на ВС, за да приеме наличието на приложена регулация, или сам по себе си е достатъчен фактът на реализирано строителство в обхвата на парцела, въпреки че е извън придаваемото място, за да се приеме наличието на приложена регулация ?
8. Наличието на разрешен строеж в хипотезата на чл.56, ал.11 ЗТСУ дерогира ли прилагането на ТР № 3 от 2011 г. на ОСГК на ВС по отношение на понятието „приложена регулация“ ?
9. Налице ли е приложена регулация, когато в придаваемата част е реализирано строителство от неговите собственици, от които е следвало да се отчужди? Когато единият от собствениците същевременно е и суперцифиар по отношение на идеална част от парцела, към който се придава частта от имота, налице ли е приложена регулация ?
По седмия, осмия и деветия въпрос се твърди наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
В писмени отговори от 09.04.2024 г. и от 18.04.2024 г. пълномощникът на ответника О. З. оспорва жалбите. Моли решението да не бъде допускано до касационно обжалване и на общината да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
В писмени отговори от 03.04.2024 г. и от 15.04.2024 г. третите лица - помагачи на страната на ответника Ю. З. К. и З. А. К. също оспорват жалбите.
Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на касационните жалби счита следното: Жалбите са допустими: подадени са от легитимирани лица /ищци по делото/, в срока по чл.283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по установителни искове за собственост на недвижими вещи, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на исковете.
За да прецени дали са налице основания за допускане на касационното обжалване на решение в обжалваните му части, ВКС взе предвид следното: Производството е било образувано по предявени от С. З. К., С. Б. Т., З. Ф. К. и С. Б. К. срещу О. З. искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на ищците върху имот с пл.№ ***, кв.*** по плана на [населено място], общ.З., обл.С. с площ от 1 548 кв. м., ведно с двуетажна масивна сграда с площ от 70 кв. м., представлаваща източен и западен близнак, състояща се от гаражи с надстройка. Ищците са твърдяли, че част от имота с площ от 204 кв. м. и процесната сграда неправилно са включени в обхвата на УПИ ***- държавен, вместо в собствения на ищците УПИ ***-***, в който твърдят, че имат следните права: С. К.- 2/3 ид. ч. от мястото и 1/2 ид. ч. от сградата, а останалите три ищци - общо 1/3 ид. ч. от мястото и 1/2 ид. ч. от сградата. За тази част ответникът съставил акт за общинска собственост и оспорвал правата им.
По делото е установено от фактическа страна и не се споряло между страните, че парцел ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място] е образуван след частично изменение на регулационния план на селото от 1978 г., одобрено със заповед № 9 от 23.01.1984 г. Парцелът е образуван чрез обединяване на имот без планоснимачен номер /намиращ се извън регулация/ и част от съседния парцел ***-***, собственост на З. М. К. и М. А. К., а след 1989 г.- собственост на ищеца С. К. и на наследодателя на останалите три ищци Б. К. по силата на договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 4 от 25.01.1989 г. Регулационният план на селото е изменен с последваща заповед № 4 от 22.09.1989 г., с която границите на парцелите отново са променени. Според заключението на вещото лице инж.Т., от направения графичен анализ на трите регулационни плана се установява, че с регулационните изменения от 1984 г. и 1989 г. към парцел ***- държавен се придават 203 кв. м. от парцел ***-***. Тези 203 кв. м. са отразени на изготвена от вещото лице скица с жълт цвят. Доказателства за заплащане на обезщетение за тези придаваеми части вещото лице не е открило при направените от него проверки.
От представения протокол от 20.04.1982 г. на Комисия по чл.95 ЗТСУ се установява, че с този протокол е извършена оценка на подобренията в частта от имот пл.№ ***, която се включва в новообразувания парцел ***- държавен. Видно от разписка от 28.04.1982 г., този протокол е връчен на собственика на парцел ***-*** З. К.. От удостоверение № 472 от 02.07.2021 г. на кметство с.Старцево се установява, че в архива на кметството не са открити документи за провеждане на процедура по чл.112 ЗТСУ във връзка с чл.279 ППЗТСУ за заплащане на обезщетение за придадените към парцел VІІІ части от имот пл.№ 175.
Съгласно представеното и неоспорено от страните удостоверение за факти и обстоятелства по ТСУ изх.№ 46 от 02.07.2021 г. на Кметство с.Старцево, общ.З., поземлен имот с кадастрален номер ***, кв.*** по плана на [населено място] е с обща площ от 1 548 кв. м. и след дворищното регулиране на местността е разделен както следва: от 965 кв. м. е образуван парцел ***- ***; 175 кв. м. са включени в парцел ***- ***; 197 кв. м. са включени в парцел ***- държавен; 30 кв. м. са останали извън регулация, а 181 кв. м. в уличната регулация.
В това удостоверение е посочено още, че в УПИ ***- държавен има построени следните сгради: триетажно масивно жилище с площ от 76,5 кв. м., пристроена към него масивна сграда с площ от 20 кв. м., двуетажна жилищна сграда със застроена площ 69 кв. м. /част от която попада и в уличната регулация/ и масивна сграда със застроена площ от 34 кв. м. /част от която попада в УПИ ***-***/.
Намиращата се в УПИ ***- държавен триетажна масивна сграда е изградена в резултат на отстъпено на Б. З. К. /наследодател на част от ищците/ и на Ю. З. К. /трето - лице помагач по настоящото дело/ право на строеж със заповеди № 45 и № 46 от 28.03.1985 г. и договори за отстъпване на право на строеж върху държавен недвижим имот. За построяването на триетажната сграда между Б. К. и Ю. К. е бил сключен договор за групов строеж от 16.03.1987 г. Издадено е било разрешително за строеж № 34 от 22.04.1986 г. и протокол № 30 от 22.04.1986 г. за определяне на строителна линия и триетажната сграда е построена. С нотариални актове № 124 от 29.06.2020 г. и № 27 от 03.02.2021 г. Ю. К. и З. К. са признати за собственици на първи и втори жилищен етаж от тази триетажна жилищна сграда с площ от 84,50 кв. м.
От удостоверение № 68 от 25.02.2021 г. и удостоверения от 20.04.2021 г. и от 17.08.2021 г. по чл.202 ЗУТ е прието за установено, че построените в УПИ ***- държавен двуетажна жилищна сграда с площ от 69 кв. м. и едноетажна стопанска постройка /на североизточната граница на УПИ/ с площ от 29 кв. м. са „търпими“ строежи, които не подлежат на премахване и забрана за ползване, както и че представляват обособени обекти по смисъла на чл.202 ЗУТ. Според удостоверенията по чл.202 ЗУТ, двуетажната сграда с площ от 69 кв. м. е обособена в два обекта - западен и източен близнак, като всеки от близнаците има самостоятелен вход и включва: полувкопан гараж с площ от 28 кв. м. и втори жилищен етаж със застроена площ от 39 кв. м. Според свидетелката К. К. /сестра на С. К., Б. К. и Ю. К./, С. и Б. са построили двуетажната жилищна сграда и стопанската сграда по времето, когато Ю. К. започнал да строи триетажната къща.
Видно от констативен протокол, на основание молба на С. К. и З. К., със заповед № 107 от 12.04.2022 г. кметът на община Златоград е одобрил допълване на действащия кадастрален план на [населено място] с нанасяне на двуетажна жилищна сграда с площ 70 кв. м. и стопанска сграда с площ 21 кв. м., находящи се в поземлен имот с кадастрален номер ***, в частта му, участваща в УПИ ***- държавен, кв.*** по ПУП на [населено място], която заповед е влязла в законна сила на 04.05.2022 г.
За удостоверяване правата си върху УПИ *** О. З. е съставила акт за частна общинска собственост № 2017 от 23.02.2021 г. Актът е издаден на основание чл.2, ал.1, т.1, чл.3, ал.3 и чл.59 от Закона за общинската собственост.
Въз основа на така установената фактическа обстановка въззивният съд е достигнал до следните правни изводи: Приел е, че първоинстанционното решение е недопустимо в частта, с която е уважена претенцията за собственост на имот пл.№ *** за разликата над спорните 203 кв. м. до претендираните 1 548 кв. м. Счел е, че за тази част от имота исковете са били недопустими, поради липса на правен интерес за ищците, тъй като ответната община не е оспорвала правата им върху тази част от имота. Посочил е, че от изложението в исковата молба и от събраните по делото доказателства става ясно, че ищците не твърдят общината по някакъв начин да отрича правата им върху горепосочената част от имота, нито общината да е предприела действия, с които да отрича тези техни права. При отсъствието на правен спор нямало нужда и интерес от защита и липсвало и право на иск, за което съдът следи при всяко положение на делото. По същите съображения за недопустимо е прието решението и в частта, с която е признато право на собственост на ищците по отношение двуетажната сграда със застроена площ 70 кв. м., построена в парцел ***- държавен, за която също не съществувал спор между ищците и общината.
В останалата част, с която е уважен предявеният от ищците положителен установителен иск за собственост за частта от имот пл.№ *** с площ от 203 кв. м., попадаща в обхвата на УПИ ***- държавен, въззивният съд е счел, че първоинстанционното решение е неправилно. Приел е, че действително ищците се легитимират като собственици на УПИ ***-*** с представения нотариален акт № 4 от 25.01.1989 г. и удостоверението за наследници на Б. К., починал на 29.07.2021 г.: ищецът С. К. на 2/3 ид. ч. от този УПИ, а останалите ищци на общо 1/3 ид. ч. Счел е, че тези 203 кв. м. са били придадени по регулация към парцел, сега УПИ *** на ответника по силата на дворищнорегулационните планове от 1984 г. и 1989 г. и са станали негова собственост, тъй като регулацията е била приложена. Изводът, че регулацията е „приложена“ се налагал от факта, че за парцел ***- държавен е било издадено разрешение за строеж от 22.04.1986 г., а съгласно разпоредбата на чл.56, ал.11 от ЗТСУ /отм./, действаща към 22.04.1986 г. строеж в парцел, към който по регулация са придадени имоти на други лица, се разрешава, само ако условията за заемане на придадените имоти по този закон са изпълнени. С издаването на такова разрешение и с последващото построяване на сградата де факто ответната община е заела придаваемите части и ги е владяла в продължение на повече от 10 години, което било един от способите за прилагане на регулацията, съгласно разясненията в Тълкувателно решение № 3 от 1993 г. на ОСГК на ВС. Поради това в случая без значение било дали на отчуждения собственик е било заплатено обезщетение за придадените по регулация части от имота му към имота на ответника. Тъй като към момента на влизане в сила на ЗУТ през 2001 г. регулацията вече е била приложена, в случая не били приложими разпоредбите на §6 и §8 ПР на ЗУТ за отпадане на отчуждителното действие на неприложения дворищнорегулационен план.
Предвид тези мотиви на съда в обжалваното решение от значение за конкретното дело са вторият поставен от касаторката С. Т. и седмият, осмият и деветият поставени от касатора С. К. въпроси, които съдът обобщава и конкретизира както следва: Издаването на основание чл.56 от ЗТСУ /отм./ на разрешение за строеж за построяване на сграда в имот, в който има придадени по регулация части от имоти на други лица, достатъчно основание ли е да се приеме, че към момента на издаване на това строително разрешение регулацията по отношение на имота е „приложена“ по смисъла на чл.33 ЗТСУ /отм./ ? Този въпрос е от значение за настоящото дело, тъй като е обусловил решаващия извод на въззивния съд за отхвърляне на установителните искове за собственост, предявени от касаторите срещу О. З. за спорните 203 кв. м. от УПИ *** в кв.*** по плана на [населено място]. По този конкретен правен въпрос няма известна и посочена от касаторите практика на ВКС, поради което касационното обжалване на въззивното решение в частта му, касаеща отхвърлянето на тези искове, следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Следва да се допусне касационното обжалване на решението и в останалата му обжалвана част: частта, касаеща обезсилването на първоинстанционното решение по предявения от С. К. срещу О. З. иск за признаване на правото му на собственост върху 1/2 ид. ч. от двуетажна сграда с площ от 70 кв. м., построена в придаваемата част от имот с пл.№ *** към парцел ***- държавен, кв.*** по плана на [населено място], и прекратяването на производството по този иск. В тази част касационното обжалване следва да се допусне по следните правни въпроси:
1. Представлява ли оспорване на правото на собственост върху сграда снабдяването на ответника с констативен акт за собственост /конкретно акт за общинска или държавна собственост/ за терена, върху който е построена сградата ? и
2. Налице ли е правен интерес за собственика на сграда да предяви установителен иск за собственост на тази сграда срещу лицето, снабдило се с констативен акт за собственост за мястото, върху което е построена сградата ?
Тези въпроси, макар и не дословно, са поставени от ищеца С. К. във връзка с твърденията му за недопустимост и неправилност на въззивното решение в частта му за обезсилване на част от първоинстанционното решение. По тези конкретни въпроси също няма известна и посочена от касатора практика на ВКС, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Съответно на приетото по-горе, следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение и в частта му за разноските, които са присъдени от въззивния съд с оглед изхода на делото във въззивното производство.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Р. Б. Гражданска колегия, състав на първо отделение,
ОПРЕДЕЛИ :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 22 от 31.01.2024 г. по в. гр. д.№ 518 от 2023 г. на Смолянския окръжен съд, първи въззивен граждански състав В СЛЕДНИТЕ НЕГОВИ ЧАСТИ:
1. ЧАСТТА, с която, след отмяна на решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр. д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд - Златоград, е отхвърлен предявеният от С. Б. Т. срещу О. З. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на С. Т. върху 1/9 ид. ч. от следния имот: място с площ от 203 кв. м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М. Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението;
2. ЧАСТТА, с която, след отмяна на решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр. д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд - Златоград, е отхвърлен предявеният от С. З. К. срещу О. З. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК за признаване правото на собственост на С. З. К. върху 2/3 ид. ч. от следния имот: място с площ от 203 кв. м., попадащо в обхвата на УПИ ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С., означено в жълт цвят на комбинираната скица на вещото лице инж.М. Т., находяща се на лист 364 от първоинстанционното дело и представляваща неразделна част от решението;
3. ЧАСТТА, с която е обезсилено решение № 88 от 31.10.2023 г. по гр. д.№ 90 от 2022 г. на Районен съд - Златоград в частта му, с която е признато за установено по отношение на О. З. че С. З. К. е собственик на 1/2 ид. ч. от двуетажна масивна сграда, цялата с площ от 70 кв. м., построена в парцел ***- държавен в кв.*** по плана на [населено място], [община], област С. и производството по този иск е прекратено и
4. ЧАСТТА, с която е изменено първоинстанционното решение в частта за разноските и са присъдени разноски за двете инстанции, съобразно изхода на спора пред въззивния съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторката С. Т. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната й жалба в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ДАВА едноседмичен срок на касатора С. К. да внесе по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 100 лв. /сто лева/.
УКАЗВА на същите, че в случай на невнасяне на таксата в срок, жалбите им ще бъдат върнати, а образуваното по тях дело на ВКС - прекратено.
След изтичане на горепосочения срок делото да се докладва на Председателя на отделението за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание или евентуално на докладчика - за прекратяване.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.