Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 861 от 28.04.2015 г., постановено по адм. дeло № 1749/2014 г. по описа на Административен съд Пловдив/АСП/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството, против Ревизионен акт № 161305168 от 20.03.2014г., издаден на основание чл. 119 ал. 2 от ДОПК от Н. Ж. К., на длъжност Началник сектор „Ревизии” - възложил ревизията и С. Д. Й., на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 506 от 26.05.2014 год. на И. Д Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика” [населено място], при Централно управление на Национална агенция по приходите, в частта, с която на дружеството не е признато правото на данъчен кредит на обща стойност 66 370, 17 лв., като са определени съответните лихви за несвоевременното разчитане с бюджета в размер на 37 309, 75 лв.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено и постановено ново по съществото на спора. Ответникът - директор на Дирекция "ОДОП"- [населено място], чрез представителя си юрисконсулт Рашева, взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл....