Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от едноличния търговец М. Д. Г., упражняващ търговска дейност с наименование [ЮЛ] със седалище в [населено място], [община] против решение № 6575 от 2.06.2016 година по адм-дело № 13513/2014 година на Върховния административен съд, четвърто отделение. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му против решение № 759 от 19.10.2011 година на Министерския съвет. Правят се възражения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за противоречие с материалния закон отм. енителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК.
Ответната страна - Министерски съвет чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба.
Ответната страна - министър на енергетиката не взема отношение по жалбата.
Заинтересованата страна [фирма] чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представя допълнителни доказателства относно имуществото, предмет на правоприемство.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Мотивира се, че приватизиращото предприятие е имало правата по пар. 5а и 5б на ЗППДОП отм. ене/, които е заявило на 17.09.2003 година. При предоставянето на концесията не са допуснати закононарушения.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред тричленния състав е образувано по жалба, подадена от едноличния търговец за обявяване нищожността на решение № 759 от 19.10.2011 година на Министерския съвет за предоставяне на концесия за добив на подземни богатства - строителни материали доломити от находище "Д.-Б.", разположено в землището на [населено място], [община], област С. Правният си интерес от оспорване на акта е обосновал с факта, че в обхвата на концесионната площ притежава недвижими имоти. Направил е няколко групи възражения: Първата е, че "Б." не е притежавал правата по пар. 5а и 5б ЗППДОП, поради което не може да се ползва от привилегирования начин за получаване на концесия без търг или конкурс. Т., че такива права е притежавало друго предприятие, а именно - "Технологично-пътно строителен комбинат", впоследствие преобразуван в [фирма]. Втората група възражения са за неспазване на крайния срок за заявяване искането за предоставяне на концесия, което е довело до погасяване на правото на дружеството. Третата група доводи са за неспазване на съгласувателната процедура за издаване на решението.
От приложената административна преписка, съдът е установил, че производството е започнато въз основа на заявление от [фирма] вх.№ 91-00-50 от 17.09.2003 година до Министерския съвет /МС/, с което на основание пар. 17а, ал. 1 ПЗР на ЗПСК е заявил повторно правата си за получаване на концесия по право върху описаните три находища на доломити. На първо място сред тях е находище "Д.-Б." за трошен камък в землището на [населено място], [община]. Във връзка с искането през 2010 година са изготвени: правна обосновка на находището, екологична обосновка и социална обосновка, а през 2011 - финансово-икономическа обосновка. Извършена е и съгласувателната процедура. Министърът на икономиката, енергетиката и туризма е внесъл доклад с проект на решение за предоставяне на концесия, което е разгледано на заседание на Министерския съвет на 13.10.2011 година, обективирано в протокол № 38. На 19.10.2011 година е прието и оспореното решение № 759 за предоставяне на концесия без търг или конкурс на [фирма] със седалище в [населено място]. Концесионната площ е 127625 кв. м. и е индивидуализирана с координати по 23 точки. Срокът на концесията е 35 години.
При тези данни по делото, съдът е приел жалбата за процесуално допустима, като подадена от субект с правен интерес - доказано право на собственост върху имоти, попадащи върху концесионната площ. Разледал е спора по същество и е приел за доказано наличието на условията на чл. 17а, ал. 1 ЗПСК, предвид установеното правоприемство между "Пътно управление - [населено място]" и [фирма] /към момента на създаването му през 1993 година/ относно правото да ползва обект, подлежащ на концесиониране. След приватизиране на акциите по реда на глава осма от отменения ЗППДОП, то е получило правата по пар. 5б от неговите ПЗР. Подало е заявление за предоставяне на концесия в срока по пар. 17а, ал. 1, предложение второ от ПЗР на ЗПСК, а именно 30.09.2003 година и е спазен редът за вземане на решение от Министерския съвет, като компетентен орган. Съдът е приел за недоказани твърденията на жалбоподателя, че правото на ползване е принадлежало на различен стопански субект, правоприемник на [фирма]. Въз основа на представените писмени доказателства за платена кариарна такса е отчел, като незаконосъобразно и възражението по жалбата за неплатени държавни такси, установяващи наличие на публични задължения. По тези съображения е счел, че оспореният административен акт не е нищожен и унищожаем и е отхвърлил подадената срещу него жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е процесуално допустимо.
Неоснователни са възраженията на ответните и заинтересованата страни за процесуална недопустимост на жалбата, като подадена от субект без законово защитен правен интерес. Ж.елят е обосновал правния си интерес с придобито право на собственост върху три имота, за което е представил и съответните писмени доказателства и които попадат върху определената между 23 точки концесионна площ. За доказване на твърденията си е приложил още към жалбата геодезическо заснемане на собствените му имоти, нанесено върху определената с решението на Министерския съвет концесионна площ от 127625 кв. м. Същата скица, но в цветен и черно-бял варианти е повторно приложена и на л. 150 и л. 151 от делото. Правото му на собственост се засяга от предоставената концесия и той има правен интерес да оспорва административния акт по предоставянето й. Доколкото претенцията е за нищожност, тя съгласно чл. 149, ал. 5 АПК не е обвързана със срок. При налачие на процесуалните предпоставки по чл. 159 АПК жалбата е допустима. В този смисъл е цялостната практика на Върховния административен съд - например решение № 16450 от 10.12.2013 година по адм. дело № 9047/2012 година, ІV отделение, оставено в сила с решение № 6366 от 13.05.2014 година по адм. дело № 2818/2014 година на петчленен състав, както и многобройните решения на съда, постановени по жалби, подадени от физически лица-собственици срещу решение № 516 от 30.05.2005 година на Министерския съвет. Ето защо първоинстанционното решение е процесуално допустимо, а по същество правилно.
За да се ползва от правото по пар. 17а, ал. 1 ПЗР на ЗПСК търговското дружество е следвало да докаже наличие на права по пар. 5а и 5б ПЗР на ЗППДОП отм. , Това означава да установи право на ползване върху обекти, подлежащи на концесиониране. То е представило доказателства, че още през 1974 година е взето решение на Министерския съвет, Комисия за земята за предоставяне за нужди на Главно управление на пътищата 27 декара държавна необработваема земя, стопанисвана от АПК за изграждане на кариерно стопанство. Земята е в землището на [населено място]. Същата година МС е изпратил на ГУП списък на кариерите за добиване на инертни и други строителни материали. На свой ред ГУП със заповед № 261 от 26.02.1976 година е разрешил на ОПУ - [населено място] да открие кариера "Ч." край [населено място] - 27 декара държавна необработваема земя, стопанисвана от АПК. С. [] първоначално е създадено, като еднолично дружество с ограничена отговорност с разпореждане № 25 от 27.04.1993 година на Министерския съвет с предмет на дейност, включващ и производство на всички строителни и инертни материали. Изрично е отразено правоприемството му на активите и пасивите на Окръжно пътно управление, съответни на предмета на дейност. От писмените доказателства, събрани в първоинстанционното производство и допълнени с представените такива пред касационната инстанция: договор от 1.07.1993 година между Пътно управление [населено място] и [фирма]; разделителен протокол и обща рекапитулация се установява, че в негова собственост по линията на правоприемство са преминали трошачно-сортировъчна инсталация /ТСИ/ с прилежащ терен от 23 декара и асфалтова база с прилежащ терен от 26 декара. След договора и разделителния протокол за тези обекти заедно със земята под тях са съставени актове за държавна собственост № 2784 от 1994 година и № 2785 от 1994 година. Въз основа на тях е издаден и констативният нотариален акт за собственост № 113 от 2005 година. При тези данни по делото, са неоснователни възраженията в касационната жалба за недоказано правоприемство между Окръжно пътно управление и [фирма] върху обектите, единствено поради факта, че в АДС за асфалтовата база е пропуснато да се отрази, че е предоставен в оперативно управление на [фирма].
Касационното възражение, че се касае за 1487 кв. м. концесионна площ е неоснователно и превратно интерпретира данните по делото. На л. 68 от първоинстанционното дело е приложен Списък на находищата и кариерите за добиване на инертни материали, придружаващ писмо от 6.05.1974 година от Министерския съвет до ГПУ. В него под № 4 е вписано находище Д.-2 с доказани към 1974 година запаси от 1487 куб. м От съдържанието му се установява, че е отразено количеството на запасите, а не големината на площта. В изготвената правна обосновка - т. 2.4 на л. 10 концесионната площ е определена на 127625 кв. м., като обхващаща: Площта на утвърдените запаси от 123577 кв. м. в находище Д.-Б." и площите за осъществяване на дейността на концесията, свързани с пробивно-взривни, изкопно-товарачни, товаро-транспортни работи - всички необходими площи за обезпечаване на добив, преработка, складиране и транспортиране на добития материал. Нуждата от предоставянето на тези площи според авторите на обосновката е обусловено от извършваните дейности в хода на експлоатацията на находището и необходимостта за осигуряване на взаимовръзката между отделните елементи на инфраструктурата. Отразено е в правния анализ, че кариерата "Д.-Б." съществува, като стопански субект повече от 30 години и първоначално е разработвана от ОПУ [населено място], а понастоящем от [фирма]. Тя е действаща и е разположена на площ от 53 декара. Отделно са изградени ТСИ и асфалтовата база. Част от материалите, приложени към доклада на МИЕТ, с който е внесен проект на решение на заседание на МС е Акт № 961 от 30.10.2006 година за изключителна държавна собственост, съставен на основание чл. 18, ал. 1 от Конституцията и чл. 3, ал. 1 ЗПБ. Той има за обект находище "Д.-Б." с площ от 123.6 декара. Данните от правната обосновка са залегнали и в оспореното решение на МС за предоставяне на концесия. В т. 2 от него е описано какво се включва в предоставената концесионна площ: на първо място това е площта на находището и на второ място - площите, необходими за осъществяване на дейностите по концесията извън добива.
Следващото възражение в касационната жалба е, че по реда на пар. 17а ПЗР на ЗПСК може да се предостави право на концесия без търг или конкурс единствено на държавни предприятия, а [фирма] не е такова. Възражението е неоснователно и не отчита легалната дефиниция на пар. 1 ДР на ЗППДОП. Според нея "Държавно предприятие" по смисъла на закона е юридическо лице, което осъществява стопанска дейност и над 50 на сто от капитала му е държавна или общинска собственост. [фирма] е създадено с разпореждане на МС, като юридическо лице, осъществява стопанска дейност и целият му капитал е бил държавна собственост до приватизацията му по реда на Глава осма от закона. Като такова попада в приложното поле на пар. 5а, а след масовата приватизация и на пар. 5б ПЗР на ЗППДОП.
На трето място се повтарят доводите от първоинстанционното производство за недоказаност изпълнението на особените изисквания на пар. 4, ал. 4 ПЗР на ЗК. Те са неоснователни. В правната обосновка, като част от документацията по административната преписка - Приложение № 13 са представени банковите бордера за внесена кариерна такса от [фирма] за кариера Д.. Същите повторно са представени от заинтересованата страна и пред съда. С това е доказано плащането на кариерна такса по ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ), при което съгласно пар. 17а, ал. 2 ПЗР на ЗПСК не е необходимо заплащане на концесионно възнаграждение. Доказателства по административната преписка опровергават и възражението на едноличния търговец за неизпълнение на пар. 4, ал. 4, т. 2 ПЗР на ЗК. В тази връзка следва да се отбележи, че през 2002 година е направена актуализация и преоценка на резултатите от проведените през 1970 и 1975 година геологопроучвателни работи. Ресурсите за преизчислени, като протоколът на Специализираната експертна комисия съставлява Приложение № 2 от изготвената правна обосновка за нуждите на производството по предоставяне на концесия. А определянето на вида, размера и начина на плащане на концесионното възнаграждение е предмет на детайлен анализ в раздел ІХ от Финансово-икономическата обосновка, като част от административната преписка. В т. 9.1 от нея е посочено, че концесионното възнаграждение се изчислява по Методиката за определяне на конкретния размер на концесионното възнаграждение, представена в Приложение № 3 към чл. 10 от Наредба за принципите и методиката за определяне на концесионно възнаграждение за добив на подземни богатства.
От така извършения анализ се установява, че касационната жалба е неоснователна. Решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила.
С оглед изхода на делото и направените искания от насрещните на касационния жалбоподател страни за присъждане на разноски, той следва да заплати на [фирма] сумата 800 лева - адвокатско възнаграждение, а на Министерския съвет - 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6575 от 2.06.2016 година по адм. дело № 13513/2014 година на Върховния административен съд, четвърто отделение.
ОСЪЖДА едноличния търговец М. Д. Г., упражняващ търговска дейност с наименование [ЮЛ] със седалище в [населено място], [община] да заплати на [фирма] със седалище в [населено място] сумата 800 /Осемстотин/ лева - разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА едноличния търговец М. Д. Г., упражняващ търговска дейност с наименование [ЮЛ] със седалище в [населено място], [община] да заплати на Министерския съвет сумата 300 /Триста/ лева - разноски за юрисконсултско възнаграждение. РЕШЕНИЕТО е окончателно.