Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" [населено място], подадена чрез пълномощника ст. юриск. С. Г, против решение №687 от 24.11.2015г. по адм. д. №695/2015г. на Административен съд - Пазарджик, с което е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх.№ 02-130-6500/2793#10 от 04.08.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е върната преписката за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на решение № 7546/23.06.2015 г. постановено по адм. дело № 4547/2015 г. на Върховния административен съд и в настоящото съдебно решение. Излага доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е налице нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, предвид на това, че не е налице неизпълнение на решение № 7546/23.06.2015 г. постановено по адм. дело № 4547/2015 г. на Върховния административен съд, поради това, че в това решение не се съдържат указания за приложението на чл. 38 от ЗПЗП. Смята, че разпоредбата не следва да се прилага към момента на издаване на административния акт. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт, както и да се присъдят направените разноски по делото.

Ответникът - Б. Т. Г., с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила обжалваното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че съдът е обсъдил всички относими към правния спор релевантни факти, въз основа на чийто анализ е обосновал верен правен извод за нищожност на процесния административен акт, като административният орган не е изпълнил указанията, съдържащи се в решение №7546 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 4547/2015 г. на ВАС, поради което е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Предлага решението да бъде оставено в сила, а касационната жалба отхвърлена.

Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №687 от 24.11.2015г. по адм. д. №695/2015г. на Административен съд - Пазарджик, е обявено за нищожно Уведомително писмо с изх. № 02-130-6500/2793#10 от 04.08.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ и е върната преписката за ново произнасяне, при съобразяване с указанията по тълкуване и прилагане на закона, съдържащи се в мотивите на решение № 7546/23.06.2015 г. постановено по адм. дело № 4547/2015 г. на Върховния административен съд и в настоящото съдебно решение. Административният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 117, ал. 2 от АПК, поради това, че административният орган не е изпълнил указанията дадени в решението на ВАС. Приел е, че разпоредбата на чл. 38в, ал. 1 от ЗПЗП е приложима и административният орган е следвало да се съобрази при новото произнасяне по подаденото заявление, че се има предвид площта не за отделен БЗС/парцел, заявен за подпомагане, а по-широкото понятие „стопанство“, което е различно от понятието „блок на земеделското стопанство“ по § 1, т. 27 от ДР на ЗПЗП. Също така съдът е съобразил §1, т. 24 от ДР на ЗПЗП, във връзка с чл. 4, параграф 1, буква „б“ от Регламент /ЕС/ № 1307/2013г. относно понятието „стопанство“ и че отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството на конкретния земеделски стопанин е общо 0, 75 ха, тоест е над 0, 5 ха, и съгласно чл. 38в, ал. 1 от ЗПЗП, органът е следвало да постанови финансово подпомагане по заявените схеми и мерки за директни плащания. Приел е, че в изпълнение на указанията на ВАС и чл. 57 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., съгласно която ако разликата между общата определена площ и общата площ, декларирана за плащане по схемата за помощи, е по-малка или равна на 0, 1 ха определената площ се счита за еднаква с декларираната, като при това изчисляване се взема предвид само свръх декларирането на площи на ниво група култури. По тези съображения е обявил нищожност на уведомителното писмо и е върнал преписката за ново произнасяне. Обжалваното решение е правилно.

Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства относими към оспорения административен акт, които се споделят от настоящия състав.

От фактическа страна е установено, че административното производство е започнало с подаване на заявление за регистрация за кампания 2013 г. с УИН [номер] и УИН [номер] от 15.05.2013 г. от страна на Б. Т. Г., като са заявени за подпомагане два парцела/БЗС: 1. № 55155-86-4-3 с декларирана площ 0, 34 ха и 2. № 55155-86-5-1 с декларирана площ 0, 50 ха. По отношение на двата парцела е извършена проверка на място на 04.10.2013 г., която е обективирана в съставен от същата дата контролен лист, за резултатите от която заявителят е уведомен на 04.12.2013 г. Проверката е установила, че части от двата парцела са недопустими за финансиране и същите са с размери от 0, 04 ха за първия и 0, 05 ха за втория, или при общо декларирана за подпомагане площ от 0, 84 ха е прието, че установената площ за подпомагане е 0, 75 ха, а недопустимата е 0, 09 ха. Определен е процент на наддекларираната площ - 12 %, изчислен като наддекларираната площ е разделена на установената за подпомагане и крайния резултат се умножи по 100.

С решение № 7546/23.06.2015 г. постановено по адм. дело № 4547/2015 г. на Върховния административен съд, в производство по оспоравне по съдебен ред на уведомителното писмо е отменено решение № 162 от 10.03.2015 г., постановено по адм. д. № 725/2014 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е била отхвърлена жалбата срещу уведомителното писмо и е отменено уведомително писмо с изх. №02-130-6500/2793 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по същество по заявление на Б. Т. Г., при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона. Съдът е указал приложение на Решение № 838 от 06.12.2006 г. на Министерски съвет ( във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП отм. ), с което е определен минималният размер на земеделската площ на стопанство, за която може да се получи плащане по СЕПП от 0.5 хектара използвана земеделска площ за трайни насаждения, след като земеделският стопанин е кандидатствал с площ на земеделското стопанство над 0, 5 ха. Също така съдът е указал на органа, че в случая разликата между декларирана и установена площ е 0.05 ха, което е под 0.1 ха, като съгласно чл. 57 от Регламент 1122/2009 определената площ се счита за еднаква с декларираната.

След връщане на преписката за ново произнасяне, административният орган е отказал финансово подпомагане на жалбоподателката и приложил Решение № 838/06.12.2006 г. на Министерския съвет, прието на основание чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП, с което е одобрен минимален размер на земеделската площ на стопанство, за която може да се получи плащане по СЕПП на площ, която е 0, 5 ха използвана земеделска площ за трайни насаждения.

При тези установявания административният съд е приел от правна страна, че в съответствие с чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и административният орган е следвало да се съобрази с приложимите материални разпоредби, действали към момента на издаване на уведомителното писмо – 04.08.2015 г., както и да изпълни дадените от ВАС указания. Административният съд правилно е съобразил, че със ЗИД на ЗПЗП (ДВ, бр. 18 от 2006 г., отм., бр. 12 от 2015 г.) е отменена разпоредбата на чл. 39, ал. 2, съгласно която Министерският съвет, по предложение на министъра на земеделието и храните, одобрява с решение минималния размер на земеделската площ за стопанство и на земеделските парцели, за които може да се получи плащане по Схемата за единно плащане на площ, поради и което е отпаднало действието на Решение № 838/06.12.2006 г. на Министерския съвет. Съдът правилно е съобразил, че с приемането на чл. 38в, ал. 1 от ЗПЗП, не се изплащат директни плащания когато отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството е под 0, 5 ха и е следвало да бъде съобразена от административния орган, както и е следвало да съобрази, че разпоредба има предвид площта не за отделен БЗС/парцел, заявен за подпомагане, а за „стопанство“, което е различно от понятието „блок на земеделското стопанство“ по § 1, т. 27 от ДР на ЗПЗП. В съответствие с §1, т. 24 от ДР на ЗПЗП, във връзка с чл. 4, параграф 1, буква „б“ от Регламент /ЕС/ № 1307/2013, „стопанство“ означава всички използвани за селскостопански дейности и управлявани от земеделски стопанин единици, които се намират на територията на една и съща държава членка.

Обективно е установено от съда, че отговарящата на условията за подпомагане площ на стопанството на конкретния земеделски стопанин е общо 0, 75 ха, предвид заявените два парцела, чиято обща площ е над 0, 5 ха, поради и което съгласно чл. 38в, ал. 1 от ЗПЗП, органът е следвало да постанови финансово подпомагане по заявените схеми и мерки за директни плащания.

Обосновано и в съответствие с материалния закон административният съд е съобразил чл. 57 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г., съгласно който ако разликата между общата определена площ и общата площ, декларирана за плащане по схемата за помощи, е по-малка или равна на 0, 1 ха определената площ се счита за еднаква с декларираната, като при това изчисляване се взема предвид само свръх декларирането на площи на ниво група култури. В случая след като тази разлика общо за стопанството, както и поотделно за всеки един от декларираните БЗС/парцели е по-малка от 0, 1 ха, определената за подпомагане площ е следвало да се приеме за еднаква с декларираната.

На следващо място правилно съдът е приложил разпоредбата на чл. 177, ал. 2 от АПК, съгласно която актове и действия на административен орган, извършени в противоречие на с влязло в сила решение на съда, са нищожни. В случая след като с решение № 7546/23.06.2015 г. по адм. дело № 4547/2015 г. на Върховния административен съд е отменено уведомително писмо с изх. №02-130-6500/2793 от 12.08.2014 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие" - Разплащателна агенция и е върната преписката на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне по същество по заявление на Б. Т. Г., при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона, административният орган е следвало да изпълни указанията на съда по приложение на Решение № 838 от 06.12.2006 г. на Министерски съвет ( във връзка с чл. 39, ал. 2 от ЗПЗП отм. ), респ. чл. 38в, ал. 1 от ЗПЗП, с което е определен минималният размер на земеделската площ на стопанство, за която може да се получи плащане по СЕПП от 0.5 хектара използвана земеделска площ за трайни насаждения, след като земеделският стопанин е кандидатствал с площ на земеделското стопанство над 0, 5 ха. Също така е следвало да изпълни и указанието, че в случая разликата между декларирана и установена площ е 0.05 ха, което е под 0.1 ха и съгласно чл. 57 от Регламент 1122/2009 определената площ е следвало да се счита за еднаква с декларираната.

От фактическа и материалноправна страна съдът е бил изяснил спора и е дал точни указания на административния орган, които не са изпълнени от последния, поради което и постановения от него акт е обявен за нищожен в съответствие с чл. 177, ал. 2 от АПК.

С оглед на изложеното след връщане на преписката на органа, отново са дадени указания от административния съд, които следва да бъдат спазени при постановяване на административния акт по същество за одобряване на финансовото подпомагане на земеделския стопанин.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №687 от 24.11.2015г. по адм. д. №695/2015г. на Административен съд - Пазарджик. Решението е окончателно.