Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ – [населено място] срещу решение № 2095 от 30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1661/2015 г. по описа на Административен съд – [населено място]. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение и се иска отмяната му.

Ответникът по касационната жалба – Д. Х. Т., от [населено място] изразява становище за неоснователност на същата.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение административният съд е отменил решение № РД-199 от 11.06.2015 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е оставена без уважение жалбата на Д. Х. Т. вх. № МП-33375/ 18.05.2015 г. против отговор - разпореждане № МП-25631#1/ 20.04.2015 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – [населено място].

За да постанови решението си в този смисъл, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е незаконосъобразен, тъй като изплащането на наследствена пенсия на Д. Т. неправилно е прекратено, считано от датата на успешното полагане на държавните изпити по специалността "право". Според съда, обучението по специалността "Право" е винаги съвкупност от теоретично обучение, задължително последвано от практическо обучение и тази съвкупност обуславя извода, че лицата, които се обучават по специалността "Право" изучават (учат) тази специалност докато придобият юридическа правоспособност, а не само докато се дипломират. Изложил е доводи, че в случая приемането на нова ал. 4 на чл. 34 от НПОС не променя даденото тълкуване за тази група лица, тъй като е налице нормативен акт от по-висок ранг и специален по вид – ЗСВ. Така постановеното решение е правилно.

Видно от данните по делото с разпореждане № 19 от 02.07.2003 г. на Д. Х. Т. е отпусната наследствена пенсия за инвалидност поради общо заболяване, за намалена работоспособност над 90 на сто, по чл. 82, ал. 1 КСО. След завършване на средното и образование наследствената пенсия е била прекратена, а впоследствие възобновена поради записването и като студент редовна форма на обучение през учебната 2009 / 2010 г., видно от уверение № 497 от 30.09.2009 г., като редовна студентка в първи курс по специалността „Право“ в Софийски университет „Св. К. О“ [населено място]. Видно от уверение № 497 от 27.02.2015 г. Д. Т. се е дипломирал на I-ва поправителна изпитна сесия по учебен план на випуска на 18.02.2015 г. Със заповед № СД-03-170 от 23.03.2015 г. на министъра на правосъдието, на основание чл. 297, ал. 1 от ЗСВ, Д. Т. е разпределена за стажант – юрист в Софийски градски съд за срок от 6 месеца, считано от 01.04.2015 г. до 01.10.2015 г. На 08.04.2015 г. Т. е подала заявление, с което иска да й бъде изплащана наследствената пенсия за периода 01.04.2015 г. – 01.10.2015 г. /периода на 6-месечния стаж като стажант-юрист. С отговор-разпореждане № МП-25631#1/ 20.04.2015 г. на ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – [населено място] позовавайки се на чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от НПОС, е приел, че лицето не е учаща, поради което и пенсията правилно била прекратена, като в същото време нямало основание за възобновяване на наследствената пенсия за инвалидност поради общо заболяване.

Д. Т. е оспорила посоченото отговор-разпореждане пред директора на ТП на НОИ – [населено място], който с решение № РД-199 от 11.06.2015 г. е оставил без уважение подадената жалба, като е приел на основание чл. 34, ал. 3 и ал. 4 от НПОС, че лицата, които полагат стаж след дипломиране, не се считат за учащи. Изложил е съображения, че правилно наследствената пенсия, получавана от Т. до 17.02.2015 г. е прекратена считано от 18.02.2015 г, тъй като тази дата се явява края на втората сесия за дипломиране на курса и няма основание за възобновяването и.

Провеждането на стаж като стажант-юрист е задължителен елемент от сложния фактически състав по придобиване на юридическа правоспособност по ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ). До полагане на държавния теоретико-практически изпит, след задължителния стаж, дипломираните студенти-юристи не са придобили юридическа правоспособност и професионална квалификация, за да могат валидно да упражняват професията си, следователно продължават обучението си, продължават да учат и имат право да получават наследствена пенсия по чл. 82, ал. 1 от КСО (ако отговарят на другите условия по тази норма, което в случая е безспорно) през време на 6-месечния задължителен стаж и до успешното полагане на изпита за правоспособност. Целта на обучението по дадена специалност и дипломирането на студента винаги е получаването на правоспособност да упражнява съответната професия. За упражняването на юридическа професия законодателят е поставил задължителното изискване юристът да притежава удостоверение за правоспособност, като завършилите висше образование по специалността „право” придобиват юридическа правоспособност едва след шестмесечен стаж като стажант-юристи и полагане на изпит след това (чл. 294, ал. 1 от ЗСВ). По време на задължителния неплатен предварителен теоретико-пректически стаж стажант-юристите се запознават практически с основните функции и с организацията на органите на съдебната власт и участват в изготвянето на постановяваните от тях актове – т. е. със стажа продължава професионалното обучение на дипломираните студенти по специалността право, следователно те продължават да учат по смисъла на чл. 82, ал. 1 от КСО и съответно стажът се включва в срока на обучение по смисъла на тази норма, до полагането на задължителния изпит за правоспособност, през което време няма основание да бъде прекратявана получаваната наследствена пенсия.

Както е отбелязано и в мотивите на проверяваното съдебно решение, тълкуванието, направено от Министерския съвет с чл. 34, ал. 3 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) по отношение на стажант-юристите не следва да бъде прилагано по силата на чл. 15, ал. 3 от ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), като норма, противоречаща на акт от по-висока степен (в случая на посочената от първоинстанционния съд разпоредба от глава ХІV на ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ)).

В същият смисъл е и актуалната практика на шесто отделение на Върховния административен съд по сходни или аналогични казуси – решение № 1301 от 08.02.2016 г. по административно дело № 7765/2015 г., решение № 6393 от 02.06.2015 г. по административно дело № 477/2015 г., решение № 7773 от 27.06.2016 г. по административно дело № 12748/2015 г., решение № 6553 от 02.06.2016 г. по административно дело № 11079/2015 г., решение № 4803 от 21.04.2016 г. по административно дело № 9121/2015 г., решение № 5405 от 09.05.2016 г. по административно дело № 8631/2015 г.

Правото на студентите по специалността „Право“ да работят юридическата професия става факт едва след провеждането на задължителния теоретико-практически стаж и полагане на изпит за правоспособност. Т.е. с полагане на държавните си изпити по гражданско-правни, наказателно-правни и публично-правни науки обучаващите се по специалността „право” спират да учат като студенти, но продължават да учат като стажант-юристи. Задължителният стаж няма самостоятелно правно значение, защото се явява своеобразно продължение на обучението по специалност „Право” от практически аспект. Поради това Д. Т. има право да получава наследствена пенсия до приключване на обучението си по специалността „Право“, което включва провеждане на задължителния стаж и полагане на теоретико – практически изпит за придобиване на юридическа правоспособност, съгласно изискванията на специалния закон – ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

С оглед горното не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора пред настоящата инстанция в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които съобразно доказателствата в тази насока – договор за правна защита и съдействие № 126556 / 28.12.2015 г. възлизат на сумата от 350, 00 лева.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2095 от 30.10.2015 г., постановено по адм. дело № 1661/2015 г. по описа на Административен съд – [населено място].

ОСЪЖДА ТП на НОИ – [населено място] да заплати на Д. Х. Т., от [населено място] сумата от 350, 00 (триста и петдесет) лева разноски по делото за настоящата инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.