Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х. Х. А. от [населено място], [община], обл. Ш., против решение № 73 от 23.10.2015 г., постановено по административно дело № 132/2015 г. по описа на Административен съд – Шумен, с което е отхвърлено оспорването на Х. А. срещу решение № Реш-48 от 15.06.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – [населено място].

Ответникът - директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – [населено място] в писмен отговор моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението на съда като правилно да се остави в сила.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Оспореното с нея решение е валидно, допустимо и правилно и не страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209 от АПК.

Предмет на обжалване в производството пред Административен съд – Шумен е решение № Реш - 48 от 15.06.2015 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – [населено място], с което е потвърдено писмо (акт) № ДО – В - 493#2/07.04.2015 г., издадено от началника на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ – [населено място], в което е посочено по отношение на искане от Х. Х. А. за отпускане на добавка по ЗПГРРЛ (ЗАКОН З. П. И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА) (ЗПГРРЛ), че се е установило, че има наличие на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактите по спора. На 27.10.2005 г. Х. Х. А. е подал заявление вх. № 25019 до ТП на НОИ - [населено място] с искане за изплащане на добавка към пенсията му за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 9 от ЗПГРРЛ (ЗАКОН З. П. И ГРАЖДАНСКА РЕАБИЛИТАЦИЯ НА РЕПРЕСИРАНИ ЛИЦА), като се позовал на невярно съставен акт за нарушение по Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ и на това основание е посочил, че е репресирано лице по смисъла на ПМС № 140 от 25.06.2004 г. С писмо изх. № 18141/03.11.2005 г. директорът на ТП на НОИ - [населено място] е уведомил молителя, че следва да представи решение на регионалната комисия за политическа реабилитация, с което му е признато правото на репресиран по политически причини. Такъв документ не бил представен и с разпореждане № 2847/30.03.2006 г. началникът на отдел „Пенсии“ е постановил отказ на лицето да бъде отпусната добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ с мотив, че по надлежния ред не е установена репресия по смисъла на ЗПГРРЛ. Лицето е обжалвало това разпореждане по административен ред и с решение № 4557/12.05.2006 г. на директора на ТП на НОИ - [населено място] жалбата му е била оставена без уважение. Х. А. подал жалба до Окръжен съд - Шумен срещу това решение, но с решение от 13.11.2006 г. по административно дело № 89/2006 г. състав на Окръжен съд - Шумен е отхвърлил жалбата му. Така постановеното решение било обжалвано и пред Върховния административен съд, който с решение № 7105 от 04.07.2007 г., постановено по административно дело № 424/2007 г., го е оставил в сила.

Със заявление вх. № МП 8121/22.06.2009 г. до директора на РУ „Социално осигуряване“ – [населено място], А. отново е поискал да му бъде отпусната добавка по чл. 9 от ЗПГРРЛ, но с разпореждане № МП-8121/21.07.2009 г. производството е било прекратено поради недопустимост на искането, на основание влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. С писмо изх. № ДО-В-493#2/07.04.2015 г. началникът на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ - [населено място] е уведомил Х. А., че със същия предмет и страни има влязъл в сила административен акт. Недоволен от него, А. го е оспорил пред Административен съд - Шумен. С определение от 19.05.2015 г., постановено по административно дело № 103/2015 г., състав на Шуменския административен съд е приел, че оспореният акт, макар и ненаименуван „разпореждане“, изхожда от началник отдел „Пенсии“ и материализира неблагоприятно за лицето властническо волеизявление, а именно, че искането му за отпускане на добавка към пенсията по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПГРРЛ, не се уважава поради наличието на постановен и влязъл в сила предходен административен акт със същия предмет и между същите страни. Този акт е оспорен директно пред съда, без да е проведено задължителното административно оспорване пред директора на ТП на НОИ - [населено място], съгласно разпоредбата на чл. 118 от КСО, поради което съдът е оставил жалбата на А. без разглеждане, прекратил образуваното производство и изпратил преписката на директора на ТП на НОИ - [населено място] за произнасяне по жалбата му. Това определение на съда е влязло в сила на 08.06.2015 г. Директорът на ТП на НОИ - [населено място] е установил, че Х. А. е предявил повторно вече направено искане, по което има влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, поради което правилно началникът на отдел „Пенсии“ е приел, че искането на физическото лице е недопустимо по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. С оглед на това директорът е потвърдил писмо /акт/ № ДО-В-493#2/07.04.2015 г., издадено от началника на отдел „Пенсии“.

Решението на Административен съд – Шумен, с което жалбата до него е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях.

Съответен на установеното по делото е изводът на първоинстанционния съд, че административният орган правилно е приел, че искането е недопустимо, тъй като по същото искане, с което е сезиран органа, към датата на постановяване на съдебното решение е налице влязъл в сила административен акт – решение № 4557/12.05.2006 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], което е обжалвано и е потвърдено с влязло в сила решение на Окръжен съд - Шумен. В съзвучие с относимите за казуса разпоредби съдът е приел, че влязлото в сила решение № 4557/12.05.2006 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е отказано отпускане на добавка по чл. 9 от ЗПГРЛЛ, представлява влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК, преди откриване на производството по издаването на административния акт, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани и организации, и първата предпоставка от тях е липса на влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни. В такъв случай нов административен акт по съществото на искането не се издава, а в отговора до гражданина се посочва преди това издадения административен акт, както е направено и в настоящия случай.

По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 73 от 23.10.2015 г. по административно дело № 132/2015 г. на Административен съд - Шумен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.