Образувано е по касационна жалба на Л. Х. Т., от [населено място] против решение № 24 / 06.11.2015 г. по адм. дело № 464 / 2015 г. на Административен съд - Русе. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 99, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът по касационната жалба – директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) – [населено място] не изразява становище.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че заявените от касатора касационни основания са неналични при проверка правилността на съдебното решение, но същото е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, довели до неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Отбелязва, че дадената правна квалификация на спора е несъответстващата на фактите по делото като приема, че е налице хипотезата по чл. 99, ал. 1, т. 2 КСО.
Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна.
С решение № 24 / 06.11.2015 г. по адм. дело № 464 / 2015 г. Административен съд – Русе е отхвърлил жалбата на Л. Х. Т., от [населено място] срещу решение № РРД № 2153 – 17 – 43 / 17.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място], с което е потвърдено разпореждане № 26 / 09.06.2015 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ. Присъдил е юрисконсултско възнаграждение. За да постанови оспорения съдебен акт, административният съд е приел, че изменението на отпуснатата на жалбоподателя лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е направено от датата на сезиране на пенсионните органи с новите доказателства в съответствие с нормата по чл. 99, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО. Решението е правилно.
По делото е установено, че Л. Х. Т. е подал до ТП на НОИ – [населено място] заявление вх. № ОП – 22967 / 17.10.2011 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане и последвалото го решение № ПЕО 107 / 10.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - [населено място] е била отпусната и в последствие определена в действителен размер лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание §4 от ПЗР на КСО и във връзка с Регламент на Съвета (ЕО) № 883 / 2004 г., считано от 30.08.2013 г. пожизнено. Зачетеният осигурителен стаж е бил както следва: ІІ категория труд 27 години, 07 месеца и 03 дни; ІІІ категория труд – 07 години, 03 месеца и 09 дни, като на основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория труд е 41 години, 09 месеца и 05 дни. Осигурителният стаж за право на пенсия, положен в чужбина е бил определен на три години. При определяне размера на пенсията не е бил зачетен осигурителен стаж за периода 01.06.1972 г. – 31.12.1972 г., придобит в СП „Т.” към ТКЗС [населено място], тъй като не е бил оформен според изискванията на чл. 6, ал. 1 от НТКТС. Със заявлението за отпускане на пенсия заявителят е представил писмо № АС-94Л-1951-2117 / 15.08.2011 г. от Осигурителен архив към ТП на НОИ [населено място], с което е бил уведомен, че за периода 01.06.1972 г. – 31.12.1972 г. за него липсват данни в документацията на ТКЗС [населено място] и удостоверение образец УП-13 не може да му бъде издадено. Началната дата, от която е отпусната пенсията е 30.08.2013 г., тъй като към този момент Т. е изпълнил всички условия на §4 от ПЗР на КСО и чл. 94, ал. 2 КСО, а именно навършена възраст 57 г., 08 м., 15 д., при минимално изискуем стаж от 15 години втора категория и общ сбор 100.
Решение № ПЕО 107 / 10.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място] е било обжалвано пред Административен съд – [населено място], по което е образувано адм. дело № 402 / 2014 г. по описа на съда. С определение № 24 / 11.11.2014 г. административният съд е прекратил производството по делото поради оттегляне на жалбата.
Л. Х. Т. е завел гражданско дело в Районен съд – [населено място] във връзка с незачетения от ТП на НОИ осигурителен стаж, придобит в СП „Т.” към Т., [населено място] за периода 01.06.1972 г. – 31.12.1972 г.. С решение № 321 / 16.03.2015 г. районният съд е признал за установено по отношение на ТП на НОИ – [населено място], че Т. е работил по трудов договор в СП „Т.” към Т., [населено място] за периода 01.06.1972 г. – 31.12.1972 г. и е постановил това време да му се зачете за стаж при пенсиониране. Съдебното решение е влязло в сила на 02.04.2015 г. и със заявление вх. № ОП – 10866 / 07.04.2015 г. е представено пред пенсионните органи с искане за изменение на отпуснатата пенсия по реда на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО.
С разпореждане № 26 / 09.06.2015 г. ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ е изменил отпуснатата пенсия считано от датата на заявлението и представянето на новите писмени доказателства – 07.04.2015 г.. Разпореждането е потвърдено с решение № РРД № 2153 – 17 – 43 / 17.09.2015 г. на директора на ТП на НОИ – [населено място].
В хронологичен порядък тези актове на пенсионните органи са предшествани от разпореждане за изменение на отпуснатата пенсия за новопридобит осигурителен стаж след пенсионирането.
Спорът между страните по делото е досежно началната дата, от която следва да се измени отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст досежно установения със съдебно решение № 321 / 16.03.2015 г. по гр. дело № 6934 / 2014 г. по описа на Районен съд – г. [населено място] осигурителен стаж за периода 01.06.1972 г. – 31.12.1972 г.. Жалбоподателят счита, че независимо от по-късното му установяване пенсията следва да бъде изменена от датата на подаване на заявлението за отпускането й - 17.10.2011 г..
Подобна теза е необоснована и не отчита точното прилагане на материалноправните разпоредби. Тя не е съобразена с началния момент, от който е отпусната пенсията, който е различен от датата на подаване на заявлението и тази разлика не е детерминирана от процесния осигурителен стаж.
Съгласно чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО влязлото в сила разпореждане по чл. 98 КСО може да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато пенсионерът представи нови доказателства за придобит осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и др.. Първоначалното установяване по пенсионната преписка досежно осигурителния стаж за периода 01.06.1972 г. – 31.12.1972 г. е било осъществено с нередовни документи. Заявителят е знаел за тези нередовности, но не е направил необходимото за тяхното отстраняване в условията на висящност на административното производство. Той се е съгласил с издадените актове, оттегляйки оспорването срещу тях и е влязъл в нова самостоятелна по своя характер и начин на установяване процедура. Последната е приключила с позитивен резултат. Ирелевантни са фактите, които са били заявени с първото заявление, тъй като страната не е положила необходимите усилия за тяхното доказателствено обезпечаване. С разпоредбата на чл. 99, ал. 2, т. 1 КСО, че разпореждането се отменя или изменя от датата на представяне на доказателствата. Този момент са приели за начален за допускане изменението на отпуснатата пенсия, пенсионните органи и административният съд, с което са приложили точно материалноправните разпоредби. Правилно първоинстанционният съд е отбелязал, че не е възможно да реализира цялостен инцидентен контрол на актовете на органите на НОИ, с които е отпусната пенсията, тъй като решението на гражданския съд към момента на тяхното издаване не е съществувало и не може да му се придаде обратно действие. Десезирането на административния съд с предмета на спора, вместо спирането му докато приключи съдебния процес пред общите съдилища предполага зачитане на реализирания по-късно юридически факт като правопораждащ досежно правата, които са предмет на спора. Правилно административният съд е отбелязал, че неупражненият контрол по съдебен ред и пречка за трансформирането му в инцидентен в настоящото производство досежно породилите правни последици административни актове. Допълнителен аргумент в тази насока са и различните от процесния осигурителен стаж основания, които са обусловили определянето на по-късна дата за отпускане на пенсията, свързани с навършване на определена възраст и постигане на сбор от осигурителния стаж и възрастта.
Наведените от представителя на прокуратурата доводи за неточно квалифициране предмета на спора не отчитат наличните по делото факти. Заявените касационни основания за съществени нарушения на съдопроизводствени правила са неотносими поради липсата на протест и несъществуването им в касационната жалба.
При тези съображения и след служебна проверка на атакуваното съдебно решение, настоящата инстанция не констатира наличие на пороци, обосноваващи касационни основания по чл. 209 АПК и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 24 / 06.11.2015 г. по адм. дело № 464 / 2015 г. на Административен съд - Русе. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.