О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 619

[населено място], 26.02.2025

Върховният касационен съд на Р. Б. Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Е.

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова ч. т.д.№2261/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.

С определение №1778/28.06.2024г. по ч. гр. д.№1194/24г. Пловдивски окръжен съд е оставил без уважение частната жалба на „Е.Н.Д.Инвест“ЕООД против определение №179/16.04.2024г. на Съдия по вписванията при РС [населено място], с което е отказано вписване на договор за цесия от 25.11.2021г. към договорна ипотека, вписана с вх.№19969/29.08.2012г. , акт №102,том 6, дело №9963/2012г. по описа на Служба по вписванията [населено място].

Срещу това определение на окръжния съд е подадена частна касационна жалба от „Е.Н.Д.Инвест“ЕООД, в която се твърди неправилност на оспорения съдебен акт. В обосноваване пороци на обжалваното съдебно определение частният касатор е цитирал мотивите към друго определение на Пловдивски окръжен съд по друго частно производство, без да излага конкретни съображения за връзката му с предмета на делото. Поискано е атакуваното определение да бъде отменено, като бъде разпоредено вписване на договора за цесия.

В приложеното към частната касационна жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че съставът на ПОС е разрешил в противоречие с практиката на Върховен касационен съд следните въпроси: 1.Може ли съдията по вписванията чрез извършване на служебна справка да констатира липса на необходимите законови предпоставки за извършване на исканото отбелязване? /противоречие с т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк. д.№8/2012г. на ОСГТК на ВКС/; 2. Считат ли се за един и същи договор – два договора, които се различават по материалния интерес, но са идентични по останалото си съдържание? /противоречие с решение №478/11.02.2014г. по гр. д.№2670/13г. /; 3.Следва ли съдът да обсъди и да извърши на свой ред тълкуване на клаузи от договора, при наличие на оплаквания на страната, с които се изразява несъгласие с извършеното тълкуване на тези клаузи и нарушаване на чл.20 ЗЗД? /противоречие с решение №60079/19.01.22г. по т. д.№105/20г./.

Касаторът се позовава и на самостоятелното основание за достъп на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, като счита определението за очевидно неправилно, тъй като е постановено contra legem /противно на разпоредбата на чл.32а ПВ/, отговаряйки неправилно на въпроса Кои предпоставки са „необходими предпоставки за извършване на отбелязването на договора за цесия“? Очевидно неправилен, според касатора, е и мотивът на съда, че страната по договора за цесия няма правен интерес от вписването на договора за цесия, като твърди, че той произтича направо от закона, след като действието на договора за цесия върху вземане, обезпечено с ипотека, е предпоставено от вписването му в имотния регистър /чл.171 ЗЗД/.

Настоящият състав на Върховен касационен съд Второ търговско отделение намира, че частната касационна жалба е подадена в установения срок срещу подлежащ на обжалване по посочения ред съдебен акт от легитимирани да обжалват въззивното определение страни по делото, което я прави допустима.

За да остави без уважение частната жалба на дружеството срещу отказа на Съдия по вписванията при РС Пловдив, съставът на окръжния съд е посочил, че вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки не е допустимо да се разрешават правни спорове; целта му е да се оповестят актове, с които се извършват правни сделки с недвижими имоти и на други актове, които имат значение за вещни права и наличие на спорове за права върху вещи; на съдията по вписванията не е възложено право да проверява материално-правните предпоставки на вписания акт и ако той страна от някакви пороци, оповестяването му улеснява защитата срещу тях, тъй като дава възможност на заинтересованите лица да се запознаят със съдържанието на акта и при наличие на интерес да го атакуват пред съда.

В конкретния случай съдът е констатирал, че с депозираната от жалбоподателя молба е поискано вписване в книгата за договорните ипотеки по партидата на НА за учредяване на договорна ипотека №153, том ІІІ, рег.№6818, дело 553/2012г., вписан в СВ с вх. рег. №19969/29.08.2012г. , акт №102, том VІ, дело 9963/2012г. промени, произтичащи от сключения договор за цесия от 25.11.202021г. След извършена от съда служебна справка по регистъра на СВ, е констатирал, че на 23.12.2021г. с отбелязване, извършено с акт №21 т.18 вх.№47200, договорът за цесия от 25.11.2021г. е надлежно отбелязан към договорна ипотека, вписана в СВ с вх. рег. №19969/29.08.2012г. , акт №102, том VІ, дело 9963/2012г. При тези обстоятелства съдът е приел, че, независимо от твърдението на жалбоподателя, че „разликата в двата договора за вписване е в материалния интерес“, който към настоящия момент е 5 643 445,76 лв. и е различен от този при предходното вписване /с оглед твърдяно в частната жалба повишение на продажната цена на ипотекираните имоти/, предвид вече установеното като извършено отбелязване на договора за цесия, за частния жалбоподател липсва правен интерес от искането и не са налице необходимите законови предпоставки за повторното му отбелязване към договорната ипотека. По тези съображения е намерил за правилен постановения от съдията по вписванията отказ.

Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на така постановеното определение на САС.

Съгласно разясненията, дадени в т.1 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС,във връзка основанията за достъп, които съгласно чл. 274 ал. 3 ГПК намират приложение и по частните касационни жалби, общо изискване за допускане до разглеждане по същество от касационната инстанция на въззивни съдебни решения е в приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъдат формулирани конкретни правни въпроси, по които тя дължи да даде отговор с решението си. Това изискване е основно, тъй като именно с поставените от касатора въпроси се определят рамките, в които ВКС дължи селекцията на касационните жалби. Въпросите следва да са от обуславящ характер, което означава да са били въведени в предмета на спора и да са свързани с решаващата дейност на съда, т. е. дадените от него отговори да са го мотивирали да постанови крайния резултат по спора или извършените /неизвършени/ от него процесуални действия да са в причинна връзка с него. Същевременно търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не могат да са хипотетични, но същевременно следва да не са от фактологично естество /отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона. Съставът на касационната инстанция нито е длъжен, нито има правото да извежда правни въпроси от твърденията на частния касатор или от сочените от него факти и обстоятелства, а непосочването на правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.

Формулираните в изложението въпроси не отговарят на това общо изискване за достъп до касационен контрол. Същите са хипотетични и не кореспондират с мотивите на съдебния състав, постановил обжалваното определение, които се свеждат до това, че за молителя липсва правен интерес от вписването, доколкото такова вече е извършено. Самият частен жалбоподател не е твърдял нито в молбата си пред Службата по вписванията, нито в частната си жалба пред окръжния съд, че иска вписване чрез отбелязване към ипотеката на друг договор, различен от първоначално вписания договор за цесия. Напротив, в доводите си, изложени в частната жалба изрично е заявил, че договорът за цесия от 25.11.2021г. е вписан, но с друг материален интерес. Увеличеният размер на последния, сочен в молбата му, дружеството е обосновало с твърдения за увеличение на продажната цена на имотите, ипотекирани с договорната ипотека, към която е отбелязан договорът за цесия.Такова основание за повторно вписване на вече вписан акт законът не предвижда. Ипотеката обезпечава вземането в размера, вписан в нотариалния акт за учредяването й, независимо от цената на имотите. Съдът не е тълкувал в определението си клаузите на договора за цесия, доколкото, както е посочил в мотивите, съдията по вписванията, респ. съдът, не проверява материалноправните предпоставки на акта, чието вписване се иска. При постановяване на определението съставът на окръжния съд не се е отклонил от сочената от частния касатор както задължителна, така и постановена по реда на чл.290 ГПК практика на Върховния касационен съд.

Не е обосновано и самостоятелното основание за достъп, визирано в разпоредбата на чл.280 ал.2 предл.3 ГПК, на което се е позовал допълнително частният касатор, считайки, че съставът на окръжния съд е приложил превратно нормата на чл.32а ПВп. Според последната, съдията по вписванията постановява отказ в случай, че актът, чието вписване се иска, е неподлежащ на вписване. Последното включва и хипотезата когато актът вече е бил вписан.

Поради изложеното, атакуваното определение не следва да се допусне до касационен контрол.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на В. Т. отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1778/28.06.2024г. по ч. гр. д.№1194/24г. по описа на Пловдивски окръжен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: