Производството е по реда на чл. 145 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 8 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс /ИК/.

Образувано е по две жалби. Едната е на Политическа партия /ПП/ [ПП], а другата на кмета на [община]. Жалбите са срещу решение №3759-МИ от 08.10.2016г. на Централната избирателна комисия /ЦИК/, в частта му по т. 24. С нея ЦИК е решила при произвеждане на частични избори за кметове на 6 ноември 2016г. да се приложи решение №3046-МИ от 28.01.2016г. на ЦИК „Относно условията и реда за изработването, доставката и съхранението на изборните книжа и материали”. В жалбата на ПП [ПП] се излагат доводи за незаконосъобразност на решението поради противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 18, ал. 1 от ИК. А в жалбата на кмета на [община] освен нарушение на материалния закон на чл. 18, ал. 1 от ИК се твърди и несъответствие на обжалваното решение с целта на закона. И двамата жалбоподатели претендират обявяване нищожността или отмяна на обжалваното решение.

Ответникът - Централна избирателна комисия, чрез процесуалните си представители – членовете на ЦИК Р. М. и В. П., в съдебно заседание излага становище за недопустимост и неоснователност на жалбата.

Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд, четвърто отделение, като взе предвид данните по преписката, доводите в жалбата и мотивите на обжалваното решение, преценява следното:

Жалбата е допустима като подадена от надлежни страни и в законоустановения тридневен срок по чл. 58, ал. 1 от ИК от обявяване на решението по реда на чл. 57, ал. 2 от ИК. Неоснователно е възражението на ответника за липса на правен интерес и на двамата жалбоподатели. ПП [ПП] е регистрирана за участие в частичните избори за кметове на 6 ноември 2016г. Оспорваното решение на ЦИК касае тези избори, поради което ПП [ПП] има правен интерес от неговото оспорване. А на кмета на [община] пряко се създават задължения с оспорваното решение, поради което и за него е налице правен интерес да го оспорва. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Оспорваното решение №3759-МИ от 08.10.2016г. на Централната избирателна комисия е постановено на основание чл. 57, ал. 1, т. 1 и чл. 463 – чл. 469 вкл. от ИК. В обжалваната част по т. 24, ЦИК е решила при произвеждане на частични избори за кметове на 6 ноември 2016г. да се приложи решение №3046-МИ от 28.01.2016г. на ЦИК „Относно условията и реда за изработването, доставката и съхранението на изборните книжа и материали”.

Оспорваното решение е взето от компетентен административен орган съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 6, ал. 3 във вр. с чл. 464 от ИК.

Спазени са и материалноправните разпоредба при постановяването му.

Съгласно чл. 18, ал. 1 от ИК подготовката и организирането на изборите се осъществяват от избирателните комисии, органите на изпълнителната власт и другите институции в съответствие с правомощията им по този кодекс. О. на изпълнителната власт и другите институции осъществяват дейности от организационен и технически характер по осигуряването на избирателните комисии, включително с бюлетини, изборни книжа, техника, консумативи и други материали. Отпечатването на хартиените бюлетини, машинното гласуване и свързаните с тях дейности се възлага и контролира от Централната избирателна комисия. Министерският съвет координира дейността на органите на изпълнителната власт във връзка с материално-техническото осигуряване на изборите.

Видно е от съдържанието на чл. 18, ал. 1 от ИК, че законодателят е направил разграничение между бюлетини, изборни книжа и други материали. Такова разграничение е направено и на други места в ИК – напр. чл. 114, т. 2 и т. 3 от ИК, §3, ал. 1 от ДР на ИК, предвиден е различен ред за тяхното утвърждаване – чл. 6, ал. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 19 от ИК. От тях с третото изречение на чл. 18, ал. 1 от ИК, законодателят е извадил само бюлетините и за тях е предвидил специален ред. Само за бюлетините е предвидено изрично правомощие на ЦИК - по отпечатването на хартиените бюлетини, както и по машинното гласуване и свързаните с тях дейности /последното е относимо към бюлетината за машинно гласуване – раздел ІІ от глава четиринадесета във вр. с чл. 206, ал. 1, пр. 2 от ИК/.

Относно бюлетините не е предвидено възможност за делегиране на правомощия от ЦИК. Употребеният израз „възлага” в чл. 18, ал. 1, изр. 3 от ИК следва да се разбира като възлагане физическото отпечатване на хартиените бюлетини според §3, ал. 1 от ДР на ИК - по реда на ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), а не като възлагане на други административни органи да възложат отпечатването на хартиените бюлетини. Това е логиката и смисъла на чл. 18, ал. 1, изр. 3 от ИК, тъй като в противен случай изобщо не би имало смисъл от това трето изречение. Това тълкуване е и в унисон с употребата на същия израз в ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ), към който препраща §3, ал. 1 от ДР на ИК. Според чл. 37, ал. 1 и ал. 2 от Указ №883 от 24.04.1974г. за прилагане на ЗНА (ЗАКОН ЗА НОРМАТИВНИТЕ АКТОВЕ), думи и изрази в различни нормативни актове се прилагат в един и същ смисъл.

Следователно дейностите по чл. 18, ал. 1, изр. 3 от ИК трябва да се извършат само от Централната избирателна комисия. В този смисъл са основателни доводите на двамата жалбоподатели в тази насока. Независимо от това обжалваното решение на ЦИК не е незаконосъобразно предвид следното:

Оспорваната т. 24 от решение №3759-МИ от 08.10.2016г. на ЦИК предвижда при произвеждане на частични избори за кметове на 6 ноември 2016г. да се приложи решение №3046-МИ от 28.01.2016г. на ЦИК „Относно условията и реда за изработването, доставката и съхранението на изборните книжа и материали”. Последно посоченото решение №3046-МИ от 28.01.2016г. на ЦИК се състои от три точки: първата точка третира хартиените бюлетини за гласуване, втората – други изборни книжа и материали, а третата предвижда за неуредени въпроси по изработката, доставката и съхранението на изборните книжа и материали да се прилага друго решение на ЦИК - №1801-МИ от 03.09.2015г.

Видно е, че оспорваната т. 24 от решение №3759-МИ от 08.10.2016г. на ЦИК се препраща към решение №3046-МИ от 28.01.2016г. на ЦИК, но само относно „условията и реда за изработването, доставката и съхранението на изборните книжа и материали”, не и към отпечатването на хартиените бюлетини. Или обжалваното решение препраща към решение №3046-МИ от 28.01.2016г. на ЦИК, но само към неговите втора и трета точка, касаещи изборните книжа и материали. А относно хартиените бюлетини за гласуване т. 24 от решение №3759-МИ от 08.10.2016г. на ЦИК не препраща към решение №3046-МИ от 28.01.2016г. на ЦИК, респ. към неговата първа точка. Това означава, че тя е изключена от ЦИК. Това е в унисон с чл. 18, ал. 1, изр. 3 от ИК, според която разпоредба отпечатването на хартиените бюлетини е изключително правомощие на ЦИК. З. няма нарушение на чл. 18, ал. 1, изр. 3 от ИК. Съобразно изложеното оплакванията на двамата жалбоподатели в тази насока са неоснователни.

Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че жалбите са неоснователни. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения, които да обуславят неговата отмяна, поради което жалбите следва да бъдат отхвърлени.

Водим от гореизложеното и на основания чл. 58, ал. 3 от Изборния кодекс Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Политическа партия [ПП] срещу решение №3759-МИ от 08.10.2016г. на Централната избирателна комисия, в частта му по т. 24.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на кмета на [община] срещу решение №3759-МИ от 08.10.2016г. на Централната избирателна комисия, в частта му по т. 24. Решението не подлежи на обжалване.