РЕШЕНИЕ

№ 96

гр. София, 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:Биляна Чочева

Членове:Петя Колева

Пламен Дацов

при участието на секретаря Галина В. Иванова

в присъствието на прокурора Б. Г. Джамбазов

като разгледа докладваното от П. Д. Н. дело за възобновяване ВКС № 20248002201106 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК.

Същото е образувано по искане на осъдената Н. И. Ч., чрез нейния адвокат И. Б. за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела по отношение на влязла в сила присъда №17 от 18.02.2024 г. постановена по НОХД № 99/2024 г. на Районен съд - Кърджали.

В искането и в съдебното заседание пред настоящата инстанция от осъдения и неговия защитник се поддържа довод, че искателката не е участвала нито в досъдебната, нито в съдебната фаза на наказателното производство. В тази връзка се моли за възобновяване на посоченото дело и отмяна на мярката за неотклонение.

Представителят на Върховна прокуратура изразява становище, че искането е основателно.

Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното:

С присъда №17 от 17.04.2024 г. постановена по НОХД №99/2024 г., Районен съд - Кърджали е признал подсъдимата Н. И. Ч. за виновна в извършено престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК и на основание чл.55, ал.1, т.1 НК я е осъдил на 5 месеца „Лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 2 000 лева. На основание чл.68, ал.1 НК е привел в изпълнение определеното по НОХД№50/2016 год. по описа на Районен съд – Кърджали наказание от 5 месеца „лишаване от свобода“ при „общ“ режим. Със същата присъда съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

Присъдата е влязла в сила на 03.05.2024 година.

Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок от узнаване от задочно осъдената за постановената срещу нея осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е основателно.

С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие, което е своеобразна гаранция на визираното в чл. 5 т. 3 от Европейската конвенцията за правата на човека и чл.55 от НПК право на засегнатото лице да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушано от съда в процеса на вземане на решението му. От доказателствената съвкупност се констатира, че през 2018 г. е образувано досъдебно производство №75 от същата година по описа на ОДМВР – Кърджали. Н.Ч. е била задочно привлечена като обвиняема с Постановление за това от 15.09.2023 г. за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 НК в присъствието на назначения служебен защитник адв. Б. от АК-Кърджали. На същата дата разследването е било предявено в присъствието на служебния защитник.

На 15.09.23 год. е бил внесен обвинителен акт за същото обвинение, където Районен съд – Кърджали е образувал НОХД№795/23 год.. В разпоредително заседание на 25.03.23 год. първи състав на цитирания съд е прекратил съдебното производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения и е върнал делото на Районна прокуратура – Кърджали. В откритото съдебно заседание е присъствал служебния защитник на осъдената.

С Определение №154/30.11.2023 год. първи състав на Окръжен съд – Кърджали по ЧНД№418/23 год. е потвърдил протоколното определение на първоинстанционния съд. На 18.01.2024 год. е имало второ привличане, отново в отсъствието на осъдената и при участието на нейния служебен защитник.

На 18.01.2024 год. е осъществено предявяване на разследването в присъствието на служебно назначения защитник.

На по-късен етап обвинителният акт отново е внесен в районния съд на 26.01.24 год., като е образувано НОХД№99/24 год. и цялото съдебно производство е протекло в отсъствие на осъдената, включително и при постановяване на горецитираната присъда на 17.04.2024 год. На същата дата след постановяване на крайния съдебен акт по реда на чл.309, ал.1 НПК е взета по отношение на Ч. мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 11.07.2024 год. по отношение на осъдената е била издадена Европейска заповед за арест за изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“ по НОХД№99/2024 год. На 15.08.2024 год. осъдената е била задържана на територията на Обединеното кралство Великобритания и С. И. Непосредствено след това е образувано съдебно производство по издадената заповед за арест.

При тези факти се установява, че производството е проведено в отсъствието на осъдената при условията на чл.269, ал.3, т.4 НПК. Същата е била издирвана многократно по всички възможни линии и е било установено, че се намира в чужбина и не може да бъде призована. За постановената присъда Ч. е била уведомена при задържането й във Великобритания.

Предвид гореизложеното може да се направи обоснован извод, че не присъстват доказателства, от които може да се извлече, че тя е бил запозната с воденото срещу й съдебно дело. Действително при първото разпоредително заседание по НОХД№795/23 год. тя е била уведомена лично за същото, но съдебното производство е било прекратено, делото върнато на районната прокуратурата и впоследствие при новото внасяне в съда липсват данни за това, че Ч. е знаела за това разглеждане.

С оглед натрупаната съдебна практика по отношение на такъв вид производства, безспорно е установено, че задочното разглеждане е изключение от общото развитие на процеса в съдебната фаза, доколкото сред изискванията за покриване на минимален стандарт по силата на чл. 6, т. 1 вр. т. 3, б „с“, „d“ и „e“ от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи прерогатив е личното участие на отговорното лице.

Предпоставка за възобновяване е процесуалното поведение на въпросното лице като това, дали то е уведомено за производството и въпреки това е неглижирало същото, като не е участвало в него. Видно от представената фактология обосноваваща се върху наличната доказателствена маса е, че осъдената не е била привличана лично като обвиняема, нито й е предявявано обвинение в досъдебната фаза. Не са налични доказателства тя да е знаела по някакъв начин за висящото второ по ред съдебно производство, което води до извод, че поведението й не е причина свързана с невъзможност за лично уведомяване за наказателния процес. В този смисъл настоящият състав счита, че за пълнота е необходимо, което е част от съдебната практика на ВКС по подобни казуси, да се цитира Решение на ЕСПЧ по делото Стоянов срещу България от 31 януари 2012 г.

От друга страна, по процесното дело не са налични данни, че осъдената е знаела за съществуването на наказателното производство и че не е искала да участва в процеса като избегне съдебното преследване, като в този контекст е и практиката на европейския съд - Lavarazzo срещу Италия от 04.12.2001 година.

С оглед на това, незнаейки за висящото съдебно производство срещу нея осъдената е лишена от възможността за публично изслушване по смисъла на чл.6, §1 от Конвенцията, както и на понятието за ефективна защита, гарантирани по силата на чл. 6, §3 от Конвенцията, което включва правото на обвиняемия да бъде информиран своевременно за характера и причините на обвиненията срещу него, да има достатъчно време и възможности за подготовка на защитата и да разпитва или да изисква разпит на свидетелите срещу него.

За да се оправдае задочното производство следва да са налице доказателства установяващи, че искателят е знаел за възможността да упражни горецитираните права в рамките на въпросното производство и, че той се е отказал от правото си да се яви в съда. В случая не са налични данни за уведомяване, което води след себе си до извод, че не може да се установи отказът от това право, като последното следва да е в съответствие с процесуалните предпоставки визирани във вътрешното ни законодателство, тъй като несигурното, незаконосъобразното и формалното известяване не е гаранция за констатация на горните права в тази връзка е и Somogyi срещу Италия от 2004 год. Именно поради тази причина в чл.423, ал.1 НПК е преценено от законодателя, че искането за възобновяване се уважава, освен ако осъденият след предявяване на обвинението в досъдебното производство се е укрил, поради което процедурата по чл. 247 в, ал. 1 НПК не може да бъде изпълнена или след като е изпълнена, не се е явил в съдебното заседание без уважителна причина.

Процесният случай не е такъв, тъй като спрямо осъдената не е било предявено обвинение в досъдебното производство, а за съдебното производство вече бе отбелязано за липсата на знание, което лишава Ч. от право да упражни лична защита.

С оглед на всичко изложено, наказателното производство следва да бъде възобновено и след отмяна на съдебния акт на решаващия съд, делото да бъде върнато на досъдебна фаза, в стадия на провеждане на разследването, където първоначално е допуснато посоченото в настоящото решение процесуално нарушение каквато е разпоредбата на чл.425, ал.2 вр. ал.1 НПК.

Настоящият състав на ВКС съгласно чл.423, ал.4 НПК дължи произнасяне по мярката за неотклонение на осъдената. На досъдебното производство не е била взета мярка за процесуална принуда. Такава е била определена след постановяване на влязлата в сила присъда, а именно „задържане под стража“. По делото не са разкрити основания за укриване на лицето, предвид свободното пътуване на българските граждани в границите на ЕС, но не следва да се пренебрегнат данните за съдебното минало на Ч., което е достатъчно, за да се обоснове възможност за вземане на мярка за неотклонение съобразена с личността на осъдената и наличното обвинение, а именно „Парична гаранция“ в размер на 500 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

РЕШИ:

ВЪЗОБНОВЯВА НОХД №99/2024 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

ОТМЕНЯВА Присъда №17 от 17.04.2024 г. постановена по НОХД №99/2024 г. по описа на Районен съд - Кърджали.

ВРЪЩА делото на досъдебното производство от стадия на разследването.

ИЗМЕНЯ мярката за неотклонение на Н. И. Ч. от „Задържане под стража“ в „Парична гаранция“ в размер на 500 (петстотин) лева.

Решението е окончателно.