Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Х. Ж. П. от [населено място] срещу решение № 417 от 12.10.2015 г. по адм. дело № 448 по описа за 2015 г. на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 14 / 21.05.2015 г. на Директора на ТП на НОИ [населено място].

Изложените доводи релевират необоснованост на съдебното решение като касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

О. Д на Териториално поделение на Националния осигурителен институт, [населено място], е оспорил касационната жалба в писмен отговор.

Представителят на Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване.

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Плевен е решение № 14 от 21.05.2015 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), [населено място], потвърждаващо разпореждане № 141-00-986-1 от 29.04.2015 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Х. Ж. П. е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по подадено от него заявление вх. № 141-00-986 / 15.04.2015 г.

С постановеното решение първоинстанционният административен съд е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорения административен акт от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и точно прилагане на относимите материалноправни разпоредби. Решението е обосновано и правилно.

Материалноправните предпоставки за придобиване на право на парично обезщетение за безработица са уредени в чл. 54а от Кодекса за социално...