Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на М. И. М. - Р. срещу решение № 116 от 21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 129/2015 г. по описа на Административен съд - Сливен, в частта, с която е отхвърлена жалбата й против заповед № 343з-245/20.02.2015 г. на директора на ОДМВР - [населено място] за временното й отстраняване от длъжност на основание чл. 214, ал. 1 от ЗМВР и изземването на служебната й карта, личния знак и оръжие. Иска се отмяна на решението като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът не е изразил становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение решението да се остави в сила.

Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна, поради следното:

С посочената по-горе заповед срещу жалбоподателката е образувано дисциплинарно производство въз основа на извършена проверка от определена със заповед на директора комисия. Последната е изготвила справка, в която са установени извършени от Р. корупционни действия по служба - отклоняване на парични средства за лична облага. Това поведение е квалифицирано като тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 от ЗМВР, за което се налага дисциплинарно наказание "уволнение". Предвид обстоятелството, че заеманата от служителката длъжност е била младши автоконтрольор I степен в група "Пътен контрол" в сектор "Охранителна полиция", РУ - [населено място] при ОДМВР - [населено място], е разпоредено временното й отстраняване от длъжност, с последиците по чл. 215, ал. 1 от ЗМВР.

Основното възражение на жалбоподателката, направено и пред първата инстанция е, че заповедта не е мотивирана в тази й част. Съгласно разпоредбата на чл. 214, ал. 1, т. 1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде отстранен от органа, когато срещу него е образувано дисциплинарно производство и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина. След като нормата не е императивна, а диспозитивна, според Р. органът следва да изложи нарочни мотиви за отстраняването й от работа, а такива не са налице.

За да потвърди заповедта, първоинстанционният съд е приел възражението й за неоснователно, тъй като в случая е безспорно, че оставането на работа на жалбоподателката би затруднило разследването. Касае се за тежко и наказуемо с уволнение дисциплинарно нарушение, извършено при упражняване на служебни задължения, чието доказване очевидно би било затруднено, ако Р. продължи да изпълнява дейността като автоконтрольор. Този извод е направила и комисията на база установените факти и обстоятелства при проверката, като е предложила на директора да приложи разпоредбата на чл. 214, ал. 1 от ЗМВР, по съображения, че служебното положение на лицето, вече привлечено към дисциплинарна отговорност лице, би затруднило разкриването на обективната истина.

Предвид изложеното не са налице основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила като законосъобразно и обосновано.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 116 от 21.07.2015 г., постановено по адм. дело № 129/2015 г. по описа на Административен съд - Сливен, в обжалваната му част. Решението е окончателно.