ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 895/25.02.2025 г.

Гр. София, 21.02.2025 г.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: В. А.

АТАНАС КЕМАНОВ

като разгледа докладваното от съдия А. К. ч. гр. д.№362 по описа на ВКС за 2025г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Й. Н. К., чрез процесуалния представител адвокат Р. С. от АК М., срещу определение № 2457 от 01.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2531/2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 8334 от 30.05.2024 г. по гр. д. № 846/2022 г. на Софийския градски съд.С последното е прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо производството по предявения от частната жалбоподателка отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 440 ГПК, поради липса на правен интерес от търсената защита.

Жалбоподателката поддържа становище за незаконосъобразност на въззивното определение и иска неговата отмяна.Твърди, че фактическите констатации на въззивния съд противоречат на доказателствата по делото относно висящото изпълнително производство с взискатели „Лено“ АД, „Ю. Б. АД и С. О. с длъжници ответника „Ви Енд Ви К. Г. ЕООД, представлявано от В. К. и В. Л. К.. Счита, че извършеният на 19.08.2021 г. по изпълнителното дело въвод във владение на процесния апартамент, е незаконосъобразен, тъй като изпълнителните действия не са и съобщени от ЧСИ като не е уведомена за образуваното изпълнително производство и за предстоящата по него публична продажба на собствения й апартамент и по този начин е възпрепятствано упражняването на правото й на иск по чл.440, ал.1 ГПК като трето за изпълнението лице.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК са подадени отговори от ответниците по частната касационна жалба -„Лено“ АД и Х. Д. С., с които молят касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това, евентуално изразяват становище за неоснователност на частната касационна жалба. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът В. В. К. е изразил писмено становище за основателност на жалбата.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивния съд, съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, с който е потвърдено първоинстанционно определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството.

С обжалваното въззивно определение е потвърдено първоинстанционното определение на СГС, с което е прекратено на основание чл. 130 ГПК като недопустимо производството по предявения от частната жалбоподателка отрицателен установителен иск по чл. 440 ГПК, поради липса на правен интерес.

Въззивният съд е приел, че във всеки един момент от развитието на производството по делото съдът следи служебно за наличието на абсолютните положителни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск, както и за отсъствието на отрицателните такива.Посочено е, че тази проверка се дължи в хода на целия процес и като е осъществил такава в конкретния случай, макар след приключване на устните състезания по делото, но преди постановяване на крайния съдебен акт, първоинстанционният съд не е нарушил съдопроизводствените правила. Изложени са допълнителни съображения, че фактите и обстоятелствата, имащи отношение към установяване на допустимостта на иска са били уточнявани от ищцата К., по указания на съда, в хода на процеса /уточнителната молба и приложенията към нея от 09.10.2023 г./.Ищцата Й. Н. К. е предявила в условието на субективно пасивно съединяване против четирима ответници - три физически лица и едно търговско дружество, отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 440 ГПК при твърдения, че е собственик на недвижим имот - апартамент, изнесен на публична продан от ЧСИ Б. по изп. д. №20188500400986, на основание влязло в сила съдебно решение от 20.02.2020г., постановено в производство по чл.19, ал.3 ЗЗД, инициирано през 2019г., както и че същият имот е бил ипотекиран от В. В. К. и неговата съпруга В. Л. К. като обезпечение за парично вземане на „Лено“ АД и ипотеката е била вписана на 11.12.2017г. Прието е, че за предявяването на иска по чл. 440 ГПК е необходимо съществуването на правен интерес, като наличието на такъв винаги се преценява конкретно, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства - засегнато е твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия, което може да бъде, както правото на собственост на третото лице върху вещта, така и притежаваното от това лице ограничено вещно право върху същата вещ или пък облигационно право, което не би могло да се противопостави на купувача по публичната продан или съществува възможност да се погаси след извършването й.За да е допустим този иск, е необходимо и принудителното изпълнение върху вещта да не е приключило.Взето е предвид, че в конкретния случай ищцата изрично е посочила в исковата молба и ангажираните от страните писмени доказателства по делото категорично установяват, че към момента на предявяване на иска на 27.01.2022г., принудителното изпълнение върху имота е било приключило с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2020г. като лицето, на което имотът е бил възложен ответникът по иска Х. С., е бил въведен във владение с протокол от 19.08.2021г.С оглед приключилото изпълнително производство, за ищцата не е налице правен интерес от водене на иск по чл. 440 ГПК.

Изложени са и допълнителни мотиви, че когато ищецът твърди, че е собственик на вещ, върху която е насочено принудителното изпълнение, но това принудително изпълнение е инициирано от взискател - ипотекарен кредитор, вписал ипотека върху имота преди придобиването му от ищеца, то за последния липсва правен интерес от иска за установяване, че длъжникът не е собственик на вещта.При вписана ипотека преди придобивната сделка, приобретателят ищец няма правен интерес от предявяването на такъв иск, независимо дали е в държане на имота или не, т. к. с него собствеността му върху имота, предмет на принудително изпълнение не се оспорва.Правото на взискателя да събере вземането си не следва от правото на собственост на длъжника по изпълнението, а от учредената преди придобиването в собственост от ищеца по делото ипотека върху имота, предмет на изпълнението, т. к. противопоставимостта на правата на приобретателя на ипотекиран имот се определя от поредността на вписванията, съгласно чл.115 ЗС.Посочено е, че върху имота има вписана договорна ипотека от 11.12.2017 г., преди придобиването му от ищцата с влязло в сила съдебно решение по конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД на 20.02.2020 г., заведен през 2019 г., поради което ипотекарният кредитор има право да се удовлетвори от цената му, независимо, че към момента на принудителното изпълнение имотът вече не принадлежи на неговите длъжници, съответно не е налице правен интерес от воденето на отрицателния установителен иск по чл. 440 ГПК.

В приложено към касационната частна жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е формулиран въпрос, който според жалбоподателката е от обуславящо значение за правилността на обжалваното въззивно определение, а именно: „Длъжен ли е апелативният съд да обсъди всички доказателства по делото във връзка с доводите на страните относими към правния спор и законосъобразно ли третото заинтересовано лице е препятствано да участва в изпълнителното производство по публична продан на ап. 8-лична собственост“. По въпроса не се поддържа и не се обосновава нито едно от допълнителните основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК.

Допускането на касационното обжалване на въззивното определение е обусловено от посочване от страна на касатора /частния жалбоподател/ на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване - правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

В конкретния случай Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира, че касационното обжалване не следва да бъде допускано, тъй като жалбоподателят не е посочил и обосновал нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК.

Отделно от горното въззивният съд е процедирал изцяло в съответствие със задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 6/15.01.2019 г. по т. д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл. 269, изр. второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба като съдът служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, вкл. представените с частната жалба и отговора и служебно събраните във въззивното производство и разрешава въпросите, включени в предмета на производството, изпълнявайки по този начин задължението си да осигури прилагането на процесуалния закон.Съдът, преценявайки доводите на страните и представените по делото писмени доказателства, е констатирал, че както ищцата изрично е посочила в исковата молба и видно от ангажираните от страните писмени доказателства, към момента на предявяване на иска по чл. 440 ГПК на 27.01.2022г., принудителното изпълнение върху имота е било приключило с влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот от 12.02.2020 г. като лицето, на което имотът е бил възложен ответникът по иска Х. С., е бил въведен във владение с протокол от 19.08.2021 г. Формираният правен извод на съда, че с оглед приключилото изпълнително производство, за ищцата не е налице правен интерес от водене на иск по чл. 440 ГПК, кореспондира с константната практика на ВКС, че когато при предявен иск по чл. 440 ГПК принудителното изпълнение по отношение на процесния имот приключи или изпълнителното производство бъде прекратено, отпада и правният интерес от иска, същият става процесуално недопустим и подлежи на прекратяване /Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 23 от 27.05.2020 г. по гр. д. № 3368/2019 г. на ВКС, II г. о./Абсолютните процесуални предпоставки, които осъществяват изискванията на чл. 440 ГПК, са посочени в закона, а именно: 1) висящо изпълнително производство; 2) с предмет принудителното изпълнение на парично притезание; 3) насочване на изпълнителните действия върху вещ на длъжника; 4) осъществяваният изпълнителен способ да е обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице.Преценката на законосъобразността на извършваните от съдебния изпълнител, в хода на изпълнителното производство, уведомявания са извън предмета на иска по чл. 440 ГПК, по който активно легитимирано е трето за изпълнението лице.

С оглед гореизложените съображения, предвидените в процесуалния закон предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд не са налице.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2457 от 01.10.2024 г. по в. ч. гр. д. № 2531/2024 г. на Софийския апелативен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :