Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 337/10.06.2015 г. постановено по адм. дело № 169/2015 г. от Административен съд – Монтана (АС-Монтана), с което е отхвърлена жалбата й против заповед № РД-12-23/13.03.2015 г., издадена от директора на Регионална дирекция по горите – [населено място]. Касаторката оспорва съдебното решение като твърди, че то е неправилно, поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалбоподателка иска отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на ново, с което заповедта да бъде отменена или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането си излага в касационната жалба. Не претендира разноски, а само „законните последици“ от решението.

Ответникът – директорът на Регионална дирекция по горите – [населено място] (РДГ) в писмено възражение оспорва касационната жалба. Не претендира разноски.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение № 337/10.06.2015 г. постановено по адм. дело № 169/2015 г. от АС-Монтана е отхвърлена жалбата [фирма] против заповед № РД-12-23/13.03.2015 г., издадена от директора на РДГ – [населено място], с която на основание чл. 253, ал. 3, т. 5 от ЗГ (ЗАКОН ЗА ГОРИТЕ) (ЗГ) и Заповед № 19/27.10.2009 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите С. и във връзка с § 38 от ЗГ е спряна дейността в обект, в който постъпва, преработва и се експедира дървесина на [фирма], находящ се в стопански двор...