- чл. 11 НК;

- чл. 10 ЗБДП;

По наказателните дела, образувани срещу непълнолетни, в много случаи съдилищата и прокуратурата не прилагат чл. 10 от Закона за борба срещу детската престъпност и неоправдано заместват този текст с чл. 11 НК.

По смисъла на чл. 1 и 43 ЗБДП по отношение на непълнолетните трябва да се прилагат предимно възпитателни мерки. Те трябва да бъдат предавани за съдене и наказвани само за тежките престъпни деяния, като убийство, изнасилване, злостно хулиганство и пр. За всички останали престъпни деяния съгласно чл. 10 ЗБДП непълнолетните не следва да бъдат съдени и осъждани, когато са извършили деянието поради увлечение или лекомислие и когато спрямо тях могат да се приложат успешно възпитателни мерки. В случаите на чл. 10 ЗБДП прокурорът, респективно съдът в подготвително или съдебно заседание трябва да прекратят производството, като са длъжни да определят съответната възпитателна мярка на непълнолетния.

Чл. 11 НК има предвид деяния, които, макар и да съдържат признаците на някои от предвидените в закона престъпления, са очевидно маловажни и вредните последици от тях са явно незначителни. Деянията по чл. 11 НК не са престъпления, тъй като поради незначителната степен на обществената опасност при тях отпада наказуемостта - един от необходимите елементи на престъплението съгласно чл. 2 НК. По чл. 11 НК деянието не е наказуемо независимо от това, дали е извършено от пълнолетен, или от непълнолетен и при съучастие всички подсъдими следва да бъдат оправдани, докато при случаите по чл. 10 ЗБДП производството се прекратява само спрямо непълнолетните, а останалите съучастници отговарят на общо основание. Когато съдът установи, че деянието е извършено при условията на чл. 11 НК, трябва да признае подсъдимия за невиновен и да го оправдае. В случай, че деянието е извършено от непълнолетен, съдът не може да наложи възпитателни мерки, но ако счита, че такива трябва да се вземат, следва да постанови сигнално определение. Общественоопасните последици от деянията по чл. 11 НК, макар и да са незначителни, подлежат на възмездяване съгласно принципите за непозволеното увреждане.

За да се уеднакви практиката на съдилищата във връзка с приложението на специалната разпоредба на чл. 10 ЗБДП и чл. 11 НК и на основание чл. 18 от Закона за устройство на съдилищата, Пленумът на Върховния съд на НРБ

ПОСТАНОВИ:

1) По чл. 11 НК деянието не е престъпление независимо от това, дали е извършено от пълнолетен, или от непълнолетен.

При условията на чл. 11 НК прокурорът следва да прекрати наказателното преследване, а съдът да постанови оправдателна присъда.

Спрямо непълнолетните подсъдими в тези случаи съдът, както и прокурорът не са задължени да определят възпитателни мерки, а могат да сигнализират по този въпрос пред детските педагогически стаи или пред комисиите за борба с детската престъпност.

2) Чл. 10 ЗБДП има предвид ненаказуемост на дееца, без да отпада престъпният характер на деянието.

Ненаказуемостта по чл. 10 ЗБДП се основава на непълнолетието, на обстоятелството, че деянието е извършено поради увлечение или лекомислие и че спрямо непълнолетния могат успешно да се приложат възпитателни мерки при условие, че не е извършено тежко престъпление. Ненаказуемостта се изразява в освобождаване от съдене и осъждане на непълнолетния подсъдим. Производството се прекратява от прокурора на предварителното следствие или от съда в подготвително или съдебно заседание.

Когато прокурорът или съдът прекрати производството на основание чл. 10 ЗБДП, той е длъжен да определи съответната възпитателна мярка за непълнолетния.