Докладчик - И. И.

Председателят на Върховния съд е сезирал на основание чл. 212 ГПК Общото събрание на гражданската колегия на Върховния съд да се произнесе по въпроса дали освобождаването от такси и разноски по чл. 63, б. "а" ГПК, във връзка с чл. 5, б. "в-ж" от Закона за държавните такси обхваща и молбите за отмяна на влезли в сила решения по чл. 231 ГПК, подадени от ищците, изброени в тези законни текстове.

За да се произнесе по този въпрос, ОСГК взе предвид следното:

Съгласно чл. 63, б. "а" ГПК такси и разноски за производството по делата не се внасят от ищците, посочени в чл. 5, б. "в-ж" от Закона за държавните такси. Това са ищците - работници, служители, членове на ТПК и ТКЗС, изобретатели и нуждаещи се от издръжка лица, за вземанията им за трудово възнаграждение и издръжка. Тези лица законодателят е освободил от задължението да внасят държавна такса и разноски по делото, за да ги облекчи като лица, изпаднали в материална нужда, при търсената от тях правна защита на средствата, които осигуряват самото им съществуване. Както е видно от текста на чл. 63, б. "а" ГПК и чл. 5, б. "в-ж" ЗДТ, освобождаването се отнася до определена категория лица - посочените ищци, а не до определена категория съдебни книжа или до определен фазис на производството по съдебната им защита. Производството по чл. 231 ГПК, макар и изключителен способ за правна защита, е съдебно производство. А текстът на чл. 63, б. "а" ГПК, поставен в общата част първа на ГПК, се отнася до всички останали части на същия, доколкото в тях не съществуват разпоредби, които ограничават приложението му. Такава разпоредба има в глава ХХI ГПК, където е уредено производството за отмяна, не съществува, затова правилно е да се приеме, че ищците по чл. 5, б. "в-ж" ЗДТ се...