Производството е по гл. ХХІ НПК във вр. с чл. 83е, ал. 5 ЗАНН /ред. ДВ бр. 59/2007 г./.

Образувано е по въззивна жалба на [фирма], представено от адв. М. Д, срещу решение № 121/14.07.2015 г. на Административен съд Сливен по адм. д. № 118 по описа за 2015 г., с което на дружеството на основание чл. 83е ЗАНН е наложена имуществена санкция в размер 173 149.83 лева. Оплакванията на въззивника са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт. Отрича осъществяването на елементи от пораждащия отговорността на дружеството фактически състав, доколкото липсва обогатяване, което да е резултат от извършеното от управителя му престъпление; задължението за внасяне на ДДС в размер 168 774 лева било изпълняемо след влизането в сила на установяващия го ревизионен акт. Навежда доводи за незаканосъобразност на санкционния акт заради изтичането на абсолютната давност за административнонаказателно преследване и на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. Като процесуални нарушения определя внасянето на предложението за налагане на имуществена санкция след влизането в сила на осъдителната присъда, вместо след внасянето на обвинителния акт, както и нарушаването на правилата за призоваване на нарушителя в първоинстанционното производство. Иска отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на предложението на прокурора за налагане на имуществена санкзция, а евентуално /а не алтернативно, както иска въззивнника/ връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

Въззиваемия прокурор от Окръжна прокуратура С. не изразява становище по жалбата.

Заключението на прокурора от Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата.

След обсъждане на въззивните доводи и в обхвата на проверката по чл. 314 НПК, съдът прие следното:

Производството пред АС Сливен е образувано по предложение на прокурор от Окръжна прокуратура С. за налагане на имуществена санкция в размер 173 149.83 лева. По установяванията на първостепенния съд П. К. Т. е бил едноличен собственик на капитала на [фирма] и...