Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К.) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], З. индустриална зона, местност „С. геран“, срещу решение №171 от 11.05.2015г. по адм. дело 479/2014г. на Административен съд [населено място] /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 07 - 1302215/28.01.2014 година, издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с Решение № 237/02.06.2014 година на директор Дирекция „Обжалване и данъчно - осигурителна практика” [населено място] при Централно управление на Националната агенция за приходите /ОДОП/, както и относно разноските. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Изтъква се, че съдът неправилно преценил процесните ВОД като нереални, като не съобразил, че са представени изискуемите от чл. 45, т. 2, б.”а” ППЗСПЗЗ доказателства. Поради това касаторът моли да бъде отменено решението на Административния съд – В. Т., а с него и оспореният РА. Не заявява претенция за разноски.

Ответникът – директор на Дирекция ”ОДОП” – [населено място] оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд – Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за основателна.

С оспорения РА са определени допълнителни задължения по ЗДДС в...