Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление е С., район Л., [улица] сграда Е. 2000 чрез пълномощник адв. П. П., срещу решение № 6495 от 01.06.2015 г. по адм. дело № 9780 по описа за 2014 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение.

В касационната жалба са развити подробни съображения за нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и за необоснованост на съдебното решение, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответната страна по касационната жалба – Комисията за защита на конкуренцията чрез юрк. Г. ангажира становище за неоснователност на същата. Счита, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – [фирма], чрез адвокат М. Я. ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, І колегия, петчленен състав, приема, че жалбата е допустима и основателна.

Върховният административен съд, четвърто отделение е бил сезиран с жалба от [фирма], [населено място] срещу решение № 784 от 18.06.2014 г. на Комисията за защита на конкуренцията, постановено по преписка № К.-182/2014 г. в частта му, в която К. е установила, че [фирма] е извършило нарушение по чл. 36, ал. 1 З. и му е наложила имуществена санкция в размер на 2% от нетните приходи от продажбите на дружеството за финансовата 2012 г., равняващи се на 187 000 лв. С оспорваното решение К. е приела, че [фирма] и [фирма] са предприятия по смисъла на § 1, т. 7 ДРЗЗК и се намират помежду си в конкурентни отношения на пазара на услугите по внедряването на M. решения при краен клиент. Относно установеното фактическо положение К....