Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от И. Л. С., жив. гр. С., кв. Илиянци, срещу решението на Софийски градски съд по адм. дело № 4553/2006 г. Жалбоподателят заявява, че не е съгласен, че нищожността на заповед № РД-09-567/26.09.2006 г. на бившия кмет на р-н “Надежда” в решението на СГС от 12.12.2008 г. се отнася само за 700 кв. м. Твърди, че от приложената към касационната жалба скица на Софгео от 15.11.1995 г. е видно, че имот № 256 е 1940 кв. м, а имот № 257 е 2340 кв. м или обща площ 4280 кв. м, от които са урегулирани 2429 кв. м за улица, видно от приложената скица от 14.VІІІ.1962 г. Прилага също и АДС № 3488/63 г. за одържавяване на същата площ от 2429 кв. м за бензиностанция, т. е. върху един и същ терен са осъществени 2 мероприятия. Заявява, че де факто бензиностанцията е построена върху останалата част от имот № 257 с площ 1851 кв. м видно и от скицата на Софгео и за тази част от имота няма издаван АДС от 1963 г. В предвид изброените доказателства смята, че бензиностанцията е незаконно построена. С решение на СРС гр. дело № 5628/95 г. му е възстановена част от имота – земя в размер на 700 кв. м, за останалата част от имота – земя с площ 1151 кв. м има реституционни претенции. Моли за постановяване на правилното решение. В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с пълномощника си от първата инстанция дъщеря му С. Л. поддържа жалбата изцяло и моли да бъде уважена.
Ответникът - Кмета на Столична община Р. “Надежда” не заявява становище по жалбата.
Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е допустима, а разгледана по реда на чл. 218 от АПК е неоснователна. Решението в обжалваната част за отхвърляне жалбата на касатора срещу заповедта по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е правилно. Съдът, при спазени съдопроизводствени правила е уважил доказателствените искания и изяснил релевантните за предмета на спора факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и приложимата правна уредба. За приетото се е фактически и правно обосновал. Изводът за неоснователност в процесната част на оспорването е в съответствие с фактически установеното и правилно приложен материалния закон. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ се определя само застроената част от имота. Въпросът дали застрояването е законно или не и дали строежът функционира или не, не е предмет на преценка в производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ. В случая по делото определеното от органа по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ в съдебното производство не е опровергано. Установено е, включително със заключението на СТЕ, че в претендираната част на имота са извършени строителство и мероприятия от визираните в § 1в от ППЗСПЗЗ и с оглед правилата и нормативите определят същия за застроен. При които обстоятелства за процесното решение не се доказва наличие на касационни основания по чл. 209 от АПК и следва същото да бъде оставено в сила.
Касационната жалба (наименована само “жалба”) е подадена от надлежна страна в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна.
С решение от 12.12.2008 г. по адм. дело № 4553/2006 г., в производство по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ, Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ Б състав ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед № РД-09-567 от 26.09.2006 г. на Кмета на район “Надежда”, с която е одобрено Решение № 8 по Протокол № 7 от 02.03.2006 г. на комисия, назначена със Заповед № РД-09-085 от 24.02.2005 г., за определяне на застроената част от имот с пл. № 60 257, кад. лист 139, 158, съгласно помощен кадастрален план от 2004 г., попадащ в м. “Бул. Толстой – шосе за Илиянци”, в частта на извършеното произнасяне за площта по букви ГДЕЙФКЛГ, оцветена в кафяв цвят, от 700 кв. м, по скицата на вещото лице В. Д., към заключението с дата 07.05.2008 г., неразделна част от заключението и ПРЕКРАТЯВА производството в тази част; ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част, като неоснователна и ОСЪЖДА Столична община, район „Надежда” да заплати на И. Л. С. сумата 300 лева разноски.
Първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е следвало да се произнася с обжалваната заповед по отношение на имот пл. № 60 257 в частта по букви ГДЕЙФКЛГ, оцветен в кафяв цвят с площ от 700 кв. м, тъй като не е имал компетентност за това – за тази част има влязъл в сила съдебен акт и статута на имота се определя от него, поради което не би могло в рамките на производството, в което се изследва въпроса за реализираните мероприятия, попадащи в приложното поле на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ да има ново произнасяне относно него. В останалата част съдът е констатирал, че заповедта е законосъобразна, защото в конкретния случай реализираното строителство е от характер, визиран в § 1в от ППЗСПЗЗ – както построената сграда – бензиностанция Петрол, така и застроената част, обхващаща бул. Рожен, така и съоръжения - съпътстваща инфраструктура, част от която са прилежащите площи към бензиностанцията и те не могат да бъдат определени като площи, свободни от застрояване. Така постановеното съдебно решение е правилно.
Всъщност следва да се уточни, че срещу решението в частта му, с която съдът е осъдил Столична община, район „Надежда” да заплати на И. Л. С. сумата 300 лева разноски, не е подадена касационна жалба от ответника – административния орган, издал обжалвания административен акт, поради което в тази си част съдебното решение е влязло в сила и въпросът за разноските не може да бъде пререшаван. В останалата си част съдебното решение е неблагоприятно за жалбоподателя И. Л. С. по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и в тази си част то е предмет на касационна проверка.
С обжалваната от него пред Софийски градски съд Заповед № РД-09-567 / 26.09.2006 г. Кметът на Район “Надежда” е одобрил Решение № 8 по протокол № 7 / 02.03.2006 г. на комисията, назначена със Заповед № РД-09-085 / 24.02.2005 г. за определяне на застроената част от имот с пл. № 60257, к. л. 139, 158 съгласно помощен кадастрален план от 2004 г., попадащ в м. “Бул. Толстой – шосе за Илиянци”, като е отразено, че застроената площ по графични данни е 4327 кв. метра, а свободната за възстановяване площ е 0 кв. метра, тоест няма незастроена част от имота по смисъла на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, на основание на която разпоредба е издадена тази заповед.
От допуснатата и приета по делото техническа експертиза, придружена със съответната скица се установява, че имот № 60257 съдържа 4327 кв. метра, от които 700 кв. метра са възстановена площ със съдебно решение по гр. дело № 5628/1995 г. на СРС – обозначена на скицата по букви ГДЕЙФКЛГ, оцветена с кафяв цвят; 236 кв. метра е масивна сграда на бензиностанция “Петрол” – означена на скицата по букви МНОПРСТУМ, оцветена с червен цвят; 1744 кв. метра е прилежаща площ към бензиностанцията асфалтова настилка – обозначена и заключена между букви БВГЛКФБ и МНОПРСТУМ, оцветена в оранжев цвят; 11 кв. метра е заета от мероприятия площ /част от терен в УПИ ХХІ, кв. І по ЗРП на м. “Складова зона Илиянци – Връбница”/ - обозначена по букви ЖЗИЖ, оцветена със зелен цвят и 1636 кв. метра е главна пътна артерия бул. “Рожен” – застроена площ, обозначена по букви АБФЙЕЖИА, оцветена със син цвят.
При тези обективни технически данни, неоснователни се явяват твърденията в касационната жалба за други имоти с други площи. Заповедта на Кмета на Район “Надежда” се отнася за имот с пл. № 60257 с площ от 4327 кв. метра. Това е процесния имот и за него вещото лице е дало заключение, поради което е неотносима за спора извършената делба между наследниците на Лозе /Лозан/ С. Г., а също и собствеността на брат му В. С. Г., респективно възникналата съсобственост. Самата молба с вх. № АС-94-И-8/24.01.2006 г., която е поставила началото на административното производство, тоест тази, с която е бил сезиран Кмета на Район “Надежда” и по повод на която той е издал процесната заповед е подадена от И. Л. С. и касае имот кад. № 60257.
В производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ не участват трети на административното правоотношение лица, защото не се разрешават спорове за собственост и не се изследва законността на извършеното застрояване на сградите, съоръженията и другите видове неизчерпателно изброени в § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ строителни дейности, които са пречка за възстановяване на собствеността.
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че със съдебно решение от 31.05.1996 г. по гр. дело № 5628/1995 г. на Софийски районен съд, 41 състав, в производство по чл. 14, ал. 3 от ЗСПЗЗ, образувано по жалба на И. Л. С. е отменено решение на ОбПК – Район “Надежда” и е възстановено правото на собственост в реални граници в полза на жалбоподателя върху имот от 700 кв. метра, съставляващ част от имоти пл. № 256 и 257 от кадастрален № 139 от кад. план, изработен през 1950 година. Затова за същия този имот не се дължи ново произнасяне и правилно съдът е обявил заповедта на Кмета на Район “Надежда” за нищожна в тази част. Правилно е определил останалата част от имота за застроена, като се е позовал на заключението на съдебно-техническата експертиза.
Решението на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила в обжалваната му част.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 12.12.2008 г. на Софийски градски съд, Административна колегия, ІІІ Б състав, постановено по адм. дело № 4553/2006 г. в обжалваната му част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. М./п/ Г. Г. Г.М.