О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 734

ГР. София, 16.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 24.10.16 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ОЛГА КЕРЕЛСКА

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3037/16 г., намира следното:

Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280 ГПК.

ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на [фирма] /О./ срещу въззивното решение на Градски съд София по гр. д. №15313/15 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение са уважени предявените от Д. К. срещу касатора искове по чл. 344, ал. 1 КТ, с които е оспорена законността на уволнението на ищцата от длъжността „директор на банков клон” в О., извършено на осн. чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.

За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК. Намира, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с цитираната задължителна практика на ВКС по правните въпроси от предмета на спора: За това, че липсата на качества не може да бъде измерена пряко, а за нея се съди по действията и бездействията на служителя и по постигнатите резултати; За обсъждането на всички доказателства по делото във взаимна връзка при доказването на отрицателни факти, както е в случая с прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ при липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата и за тежестта на работодателя да докаже тази липса; За средствата, с които работодателят следва да докаже липсата на качества за...