О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 178
София, 14.11.2016 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, в закрито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:С. Н.
Г. Н.
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр. д.Nо 718 /2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С подадената до ВКС „ частна жалба – молба с искания по чл. 23 ал. 1 ГПК и по чл. 251 ГПК „ вх.No 10117/ 18.10.2016 година, Д. К. Г. и Й. Г. Г., чрез адв. Г. С. - касатори по гр. д. No 718/2016 година по описа на ВКС- II гр. отд., обжалват и искат да се отменят постановените Определение Nо 94 от 07.06.2016 година по настоящото дело, с което е оставена без уважение молба по чл. 250 ал. 1 и Определение No 130 от 22.03.2016 год. по чл. 288 ГПК както и са заявени следните искания: за отвод на съдебния състав на ВКС с довод, че постановените от съдебния състав определения са нищожни, неправилни, поради допуснати нарушения на процесуалния закон, както и искане за тълкуване на Определение No 130 от 22.03.2016 год. по чл. 288 ГПК относно относимостта на постановения диспозитив по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване към основанието по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК и съответните последици.
Настоящият съдебен състав намира, че е може да се произнесе само по част от исканията – а именно тези по чл. 23 ал. 1 ГПК и по чл. 251 ал. 1 ГПК.
Не са налице основания за отвод на съдебния състав по следните съображения:
Основанията за отвод на съдия са визирани в разпоредбата на чл. 22 ал. 1 ГПК. Неправилното разрешаване на определен правен спор и постановяването на съдебен акт / в случая по чл. 288 ГПК / дори при порок, обуславящ нищожността му, не е сред основанията на които може и следва да се направи отвод на съдебния състав. Произнесеното определение по чл. 288 ГПК не касае произнасяне по същество на правния спор, поради което не би могло да се приеме, че не законът, а „други обстоятелства“ биха обусловили, постановеното определение по конкретното дело. Произнасянето на съда за наличие на предпоставките на чл. 280 ал. 1 т. 1-3 ГПК се базира на фактически и логически констатации в насока за наличие на твърдяното основание от страна на касатора. След като по делото не са посочени „други обстоятелства по см. на чл. 22 т. 6 ГПК „ извън изводите за селекция и допускане на касационното обжалване, то настоящият състав на ВКС, чиито отвод се иска, не намира данни и правни основание да се отведе от делото.
Искането по чл. 251 ал. 1 ГПК не може да бъде уважено.
Съдебната теория и практика приемат, че на тълкуване подлежи само онова съдебно решение, която е неясно от гл. т. на приложение на правните последици на решението - изпълнителна сила, конститутивно действие и не може да бъде изпълнено без допълнително изясняване волята на съда.
На тълкуване подлежат само онези съдебни актове, в които волята на съда не може ясно да бъде разчетена. С тълкуването се цели отстраняване неяснота на произнесеното становище на решаващия съд, тълкуват се вече изразените мотиви, а не се тълкуват наново доказателствата или приложимия закон. Тълкуването може да се отнася само до изявената воля на съда, но не и до нови факти и правни норми.
В конкретния случай молителят не поддържа същински довод за неясно формирана воля, а конкретно изразява несъгласие с вложения, напълно ясен и за него като страна смисъл на волята на съда, която очевидно не е полза на доверите му и не е в аспект, в който е застъпена в касационната жалба. В тази аспект на искането, настоящият състав намира същото за неоснователно.
Ето защо и на основание чл. 23 ал. 2 във вр. с чл. 22 ал. 1 ГПК и чл. 251 ал. 1 ГПК, настоящият състав
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ПРИЕМА направения отвод на съдебния състав, определен по правилата за случайно разпределение на делата, да разгледа и инициираното от защитата на касаторите производството по реда на чл. 251 ал. 1 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д. К. Г. и Й. Г. Г., заявено чрез адв. Г. С. - касатори по гр. д. No 718/2016 година по описа на ВКС- II гр. отд., за тълкуване на No 130 от 22.03.2016 год. по чл. 288 ГПК.
Определенията не подлежат на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: