Р Е Ш Е Н И Е

№207

гр. София, 10.11.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 24.10.2016 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева,

като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. №3468/2016 г.,

за да се произнесе, намира следното:

Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК.

ВКС разглежда молбата на И. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на районен съд Б. по гр. д. №6693/11 г. от 9.05.12 г. С решението по реда на чл. 422 ГПК е признато за установено по отношение на молителя, като ответник по иска, че дължи на ищеца Б. „П. П. Ф.” – С. по потребителски кредит сумата от общо 1297 лв., за която ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на осн. чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, като твърди, че не е редовно уведомен/ призован/ за делото, като уведомлението по чл. 47 от ГПК е залепено на входната врата на блока, а не на тази на жилището му. В едно от съобщенията, върнати от призовкаря е посочено, че ответникът по иска е напуснал страната за неопределено време - обстоятелство, което призовкарят няма как да узнае, след като не е имал достъп до апартамента на ответника по иска. Според молителя, назначеният му от съда особен представител адв. Б. е признал иска и не е направил никакви възражения за погасени по давност вземания.

Ответникът по молбата Б. [фирма] я оспорва като неоснователна.

ВКС на РБ, като разгледа молбата, намира следното: Ответникът по иска и молител Г. е...