Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба подадена от Г. А. Г., чрез пълномощника му адв. К. Н. срещу решение № 1732 от 30.07.2015 г. по гр. д. № 559/2015 г. на Софийски апелативен съд.

В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се иска допускане на касационна проверка по въпроса подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди, настъпили в резултат на влошаване на здравословното състояние, увредено след претърпяно травматично увреждане при п т п. Задължен ли е съдът да приложи установения в чл. 51, ал. 1 ЗЗД принцип за пълното възмездяване на всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от претърпяното увреждане.

Ответникът по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, състав на І г. о. за да се произнесе взе предвид следното:

Касаторът е предявил срещу ЗК „О. – клон България”, [населено място] иск за сумата 30000.00 лв., представляваща обезщетение за настъпили допълнителни вреди от претърпяни от него болки и страдания в резултат на претърпяна нова операция за сваляне на остеосинтезен материал, поставен след претърпяно от него увреждане при пътнотранспортно произшествие - фрактура на бедрена кост.

С въззивното решение е отменено първоначалното и искът е отхвърлен.

Съдът е приел, че касаторът не е претърпял нови вреди от ексцес от увреждането, настъпило след претърпяно пътнотранспортното произшествие (п т п) на 30.05.2011 г. От фактическа страна е приел за установено, че на 14.05.2013 г. ищецът е претърпял болки и страдания от проведената на тази дата операция за сваляне на остеосинтезен материал. От правна страна е направил извод, че те нямат характер на вторично проявили се неимуществени вреди, т. е. не съставляват ексцес, както и че те са били предвидими и очаквани, прогнозирани са от съдебно-медицинската експертиза, приета в производството по гр. д. № 9398/2011 г. на СГС, по предявен от касатора първоначален иск за възмездяване на неимуществените вреди, претърпяни от него от п т п и възмездени с присъденото по този иск обезщетение.

При проверка на събраните писмени доказателства се установява, че в това решение са били обсъдени претърпяните увреждания от касатора, последиците от тях както и степента на възстановяване и състоянието му към 18.09.2012 г., когато е бил извършен преглед от вещото лице, натоварено с изготвяне на допуснатата медицинска експертиза. Решението е изменено с постановеното във въззивното производство по обжалването му решение № 1255 от 24.06.2013 г. по гр. д. № 1213/2013 г. на Софийски АС, с което е присъдена още сумата от 20 000 лв. и е потвърдено първоинстанционното, с което е била присъдена сума от 20 000 лв. Въззивното решение е влязло в сила на 30.10.2013 г., но е постановено на 24.06.2013 г. и към тази дата ищецът все още не се е бил подложил на операция за изваждане на металните импланти от крака му. Тази допълнителна медицинска интервенция и претърпените от това болки и неудобства, не са били предмет на обсъдените факти, въз основа на които са постановени влезли в сила решения.

Налице е основание за допускане на касационна проверка на въззивното решение по въпроса подлежат ли на обезщетяване неимуществените вреди, настъпили в резултат на влошаване на здравословното състояние и кога е налице такова. Въпросът е разрешен в противоречие със задължителната съдебна практика, формирана с решения на състави на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, и обуславя основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1732 от 30.07.2015 г. по гр. д. № 559/2015 г. на Софийски апелативен съд.

Касаторът е освободен от задължението за внасяне на държавна такса на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК.

Делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: