О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 786

София, 10.11.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди и шестнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр. д. № 2389 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Л. Т. от [населено място], представлявана от адв. А. Ж., срещу решение № 130 от 18 януари 2016 г., постановено по гр. д. № 2260 по описа на апелативния съд в гр. София за 2015 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 18888 от 4 декември 2014 г., постановено по гр. д. № 16181/2012 г. по описа на Софийски градски съд за отхвърляне на предявения от Т. срещу Р. И. Х. и Х. И. Х. – двамата от [населено място], иск по чл. 59 ЗЗД за сумата от 36220 лева, представляваща обезщетение за ползване на апартамент, находящ се в [населено място], за периода 01.12.2007 г. - 23.11.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 30.11.2012 г. до изплащането й.

В жалбата се поддържа, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на материалноправните и процесуалноправните норми, противоречие с теорията и с трайната съдебна практика по идентични случаи, както и необоснованост на решението в обжалваната част. Изразява се несъгласие с разбирането на съда, че когато недвижим имот се ползва без основание, обезщетението се дължи едва след покана предвид текста на чл. 71 ЗС: добросъвестният владелец се ползва от вещта и получава добивите, които тя е...