О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 861

гр.София, 25.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

седемнадесети февруари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 2843/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по жалба на Б. С. Б. - С. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд № 154 от 28.04.2024 г. по гр. д.№ 97/ 2024 г., с което е потвърдено решение на Пазарджишки районен съд по гр. д.№ 3328/ 2022 г. и по този начин са отхвърлени предявените от жалбоподателката против Л. С. Б. – М. и С. С. К. искове за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата 12 682 лева и предявения при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 ЗЗД, да бъде осъдена ответницата Л. С. Б. – М. да заплати на ищцата сумата от 9 600 лева, с която се е обогатила неоснователно, със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда и е разпределена отговорността за направените разноски по делото.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателката формулира процесуалноправния въпрос „За правомощията на въззивната инстанция в хипотеза, че искът има друга правна квалификация, а не тази дадена от първоинстанционния съд?“ и материалноправния въпрос „За фактическия състав на иска по чл.12 ал.2 от ЗН и за съотношението между този иск и исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, чл.61 ЗЗД и за подобрения по чл. 72-74 ЗС“, за които поддържа, че са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/.

Ответната страна Л. С. Б. – М. оспорва жалбата като поддържа, че...