№ 121

София 11.03. 2010 г.

В И М Е Т О НА Н А

Р О Д А

Върховният касационен съд на Р. Б, Второ гражданско

отделение, в съдебно заседание на осми

март, две хиляди и десета година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Е. Б.

ЧЛЕНОВЕ:

С. К.

З. П.

изслуша докладваното от съдията З. П гр.

дело № 170/2009 г.

Производството

е по реда на чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. Г. Б.,с. Нареченски бани, област П., срещу въззивно решение от 08.04.2008г. по гр. дело № 321/2008г. на Пловдивския окръжен съд.

С определение от 28.07.2009г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК поради наличие на противоречиво произнасяне по посочените правни въпроси по спорове по чл. 13, ал. 2 ЗВСГЗГФ спрямо други член-кооператори на ГТПК”С” и по приложението разпоредбата на чл. 3, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 ЗВСГЗГФ и разграничаването на двете хипотези за възстановяване правото на собственост на бившите член-кооператори или на техните наследници върху горите и земите от горския фонд, както и за предпоставките, които следва да са налице, при всяко едно от двете основания за възстановяване собствеността върху горите.

В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на процесуалните правила – основания за отмяна по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК.

Ответникът по касация Р. д. по горите – П., оспорва жалбата.

Останалите ответници по касация не изразяват становище.

След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г. о. приема следното:

С обжалваното решение на Пловдивския окръжен съд е оставено в сила решение по гр. д. №476/2007г. на А. районен съд, с което е отхвърлен искът, предявен от Н. Г. Б. по чл. 13, ал. 2 ЗВСВГЗГФ за признаване правото му в качеството на наследник на Н. Б. за възстановяване собствеността върху 72, 956 дка, равняващи се на 52 дяла от кооперативен ревир «Бяла вода Ч. стена» в землището на с. К., община А.. В. съд е приел, че не е установен статутът на кооперация „С” относно нейното възникване и прекратяване, както и последващото сливане. Ревирът „Б” е деклариран като собственост на В. кооперация „С”, с. К. видно от декларация за притежавани непокрити земеделски имоти №158/1949г., но декларацията не установява правото на собственост. Останалите документи по делото провизорен стопански план, схема на ревир „Зли бряг – Ч. стена, също не установяват правото на собственост върху ревира на кооперация „С”. Няма доказателства и за вписване на сливането и с ГТПК ”З”, а впоследствие сливане към В. кооперация „С”.

И. на въззивния съд относно недоказаността на статута на горовладелска кооперация „С” – възникването, преобразуването и вливането и в „С”, са необосновани. Данните по делото сочат възникване и преобразуване на тази кооперация, съобразно действащата към релевантния момент законова уредба, в т. ч. Закон за улесняване сливането на кооперативните сдружения. По делото този въпрос не е бил спорен, а освен това е било установено, че с протокол №22/16.07.1947г. е извършено сливането на производителна кооперация „С” и Г. кооперация „З” въз основа на Закон за улесняване сливането на кооперативните сдружения. Първата е приемаща, а втората присъединяваща се кооперация с наименование след сливането - ТГСК „С”. Впоследствие през 1951г. кооперация „С” се е сляла към горовладелска кооперация „С” като последната е приемаща кооперация.

По делото е било установено, че ищецът е наследник на Н. Д. Б., поч. 1977г., бивш жител на с. Н.. Н. като член-кооператор в кооперация „С”, с. К., е притежавал дялово участие 52 дяла. От стопански план на кооперативен ревир „З” на Г. кооперация „З”, в землището на с. К. от 1942г., одобрен с У. № 806/1945г., договор за съставяне на стопански план от 1926г. на горите в кооперация „З” и въпросници за стопански единици за 1944/45г. и 1946/47г. е било установено, че ревир „З” /за който няма спор, че е идентичен с ревир ”Бялата вода-