Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Първа инвестиционна банка" АД, с ЕИК по БУЛСТАТ 831094393, с адрес за кореспонденция гр. С., бул. "Д. Ц.", № 37, подадена чрез адв. Т. Пасков и адв. С. Пенов против решение № 271/18.01.2011 г. на Административен съд София - Град, Първо отделение, 6 състав, постановено по адм. д. № 5242 по описа за 2009 г. на този съд в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 2900800375/21.04.2009 г., издаден от гл. инспектор по приходите при ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" - гр. С., потвърдена с решение № 845/25.06.2009 г. на Директора на Дирекция "ОУИ"- гр. С. при ЦУ на НАП и в полза на Д "ОУИ" - гр. С. е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 8 357 лева.

Касаторът счита, че решението в обжалваната част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост - основание по чл. 209, т. 3 АПК.

С договор, сключен на 12.01.2004 г. не може да се цели намаляване на финансовия резултат, който ще бъде формиран едва в края на годината. Не би могло развалянето на един договор и плащане на неустойка с цел предотвратяване на по - големи разходи, съответно вреди за банката, да се приеме за абсолютна симулация или заобикаляне на данъчния закон. Съдът изключил оперативната самостоятелност на ръководството на банката да сключва договори и при неизпълнение на задълженията по тях да изплати дължимите неустойки. Представени са документи, обосноваващи документално разхода.

Наличието на основанията за прилагане на СИДДО като обективни факти, не може да зависи от последващо становище на приходния орган. В текстовете на чл. 144, ал. 2, т. 3 ДПК отм. , чл. 175, ал....