Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на М. С., гр. С., чрез процесуалния му представител – юрк. С. Димитрова, против решение №4886 от 07.11.2011 г. на Административен съд – София град по адм. дело № 5002/2008 г., с което е отменено решение № К- 47-0353/30.04.2008 г. на началника на М. С., в частта, с която върху установеното държавно вземане за ДДС в размер на 11555 лв. за „А. Б.” АД, гр. П. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума.

Касаторът твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, необосновано и в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че лихва се дължи от датата на уведомлението за доброволно плащане-08.02.08 г., независимо, че дължимите суми са вписани технически по-късно в регисътра на вземанията под отчет. От този момент съответната главница става изискуема, а длъжникът изпада в забава и дължи законна лихва. Навежда довода, че цитираното решение на Съда на ЕС от 31.03.2011 год. по дело С-546/2009 год. е неприложимо към релевантния правен спор, тъй като разглежданата фактическа обстановка не е идентична. В тази връзка излага подробни доводи в жалбата и претендира отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли първоначално предявената жалба, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът – „А. Б.” АД, гр. П., чрез процесуалния му представител адв.. Й., в писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна, като излага подробни доводи за това. По същество моли съда да остави в сила атакуваното съдебно решение, ведно с присъждане на направените разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище...