Р Е Ш Е Н И Е

№ 106

София, 25.02.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4828 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на С. И. Н., подадена лично и чрез пълномощника й адвокат Г. Т., против решение № 960 от 31.07.2023 г., постановено по гр. д. № 856 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Варна, с което е потвърдено решение № 509 от 17.02.2023 г. по гр. д. № 11113/2021 г. на Районен съд - Варна за отхвърляне на предявения от С. И. Н. против Г. И. Г. положителен установителен иск за собственост на основание давностно владение на 1/6 ид. ч. от дворно място от 669 кв. м. в [населено място], [улица], поземлен имот с идентификатор *** и 1/6 от построената в него едноетажна жилищна сграда с площ 120 кв. м., имот с идентификатор ***.

Г. И. Г. е подала чрез пълномощника си адвокат Д. Б. отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, в който оспорва основателността на касационната жалба и претендира възстановяване на направените разноски.

С определение № 5649 от 4.12.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: няма ли задължение въззивният съд да събере доказателство, което е съществено за обстоятелствата от значение за решаване на делото, съгласно чл. 266 ГПК, когато страната не е...