Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П. М. Н. срещу решение № 1334 от 25.01.2012 г. по адм. д. № 8606/2011 г. на Върховния административен съд, Пето отделение, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед рег. № К-4267/28.04.2011 г. на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ по инициатива на органа по назначаването.

Жалбоподателят счита, че с обжалваното решение, съдът е отказал да се произнесе по съществото на спора за допуснато дискриминационно третиране по признак "възраст" при прекратяване на служебното правоотношение и да приложи разпоредбата на чл. 73 от ЗЗДискр, която посочва, че всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на АПК, липсва аргументация за извода на съда, че позоваването на чл. 73 от ЗЗДискр е неоснователно. Излагат се доводи, че целта на закона е да се даде възможност за защита от дискриминация, когато е допусната в издаден индивидуален административен акт, обжалването на административните актове е обвързано от преклузивен срок и не е възможно да се чака приключването с влязъл в сила акт на производството пред КЗДискр или пред районния съд по реда на ГПК за да се подаде жалба за отмяна на административния акт. Счита се, че редът за защита от дискриминация, предвиден от разпоредбата на чл. 73 от ЗЗДискр представлява самостоятелен способ за защита от нарушения на ЗЗДискр, съществуващ успоредно и представляващ алтернатива на другите процесуални възможности, когато нарушението е допуснато в индивидуален административен акт. Оспорена е материалната законосъобразност на издадения административен акт, което задължава съда да се произнесе по същество на спора налице ли е нарушение на ЗЗДискр при издаването на оспорената заповед.

Излагат се доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради недопускане събирането на поисканите доказателства за установяване на твърдяното нарушение на закона. Доказателственото искане е оставено без уважение, като неотносимо към предмета на доказване по делото. По този начин съдът не е дал възможност на жалбоподателя да докаже основателността на твърдението си и да установи факти от съществено значение за осонвателността на жалбата.

С оспореното решение, съдът е отхвърил жалбата на П. М. Н., от гр. С. против заповед рег. № К-4267/28.04.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) служебното му правоотношение е прекратено поради придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – по инициатива на органа по назначаването съдържаща доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради противоречието й с разпоредби на Закона за защита от дискриминация. Да за отхвърли подадената жалба, съдът

е приел, че по отношение на жалбоподателя са осъществени и материалноправните предпоставки на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение и изискванията на чл. 69, ал. 2 от КСО са изпълнени – жалбоподателят е придобил право на пенсия, поради което правото на органа да прекрати служебното правоотношение на това основание е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки.

Прието е, че доводите на жалбоподателя за осъществена спрямо него дискриминация не следва да се обсъждат и позоваването на чл. 73 от Закона за защита от дискриминация е неоснователно. Съгласно чл. 47, т. 1 от Закона за защита от дискриминация в правомощията на комисията за защита от дискриминация е да установява нарушения на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, извършителя на нарушението и засегнатото лице. Правилото на чл. 71, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация, регламентира, че извън случаите по раздел I (производството пред комисията за защита от дискриминация), всяко лице, чиито права по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да предяви иск пред районния съд за установяване на нарушението. Направен е извода, че предвидения в специалния закон ред препятства обсъждането на доводите за дискриминация в това производство. Законосъобразността на оспорения административен акт следва да се провери на предвидените в чл. 146 от АПК основания, едно от които е противоречие с материалноправните разпоредби,

които в случая са тези, регламентирани в ЗМВР, а не в Закона за защита от дискриминацията.

Решението на съда е правилно като краен резултат.

Съгласно чл 73 от Закона за защита от дискриминация, всяко лице, чиито права са засегнати от административен акт, издаден в нарушение на този или други закони, уреждащи равенство в третирането, може да го обжалва пред съда по реда на АПК. Противоречието с материалноправни разпоредби е основание за отмяна на административния акт като незаконосъобразен по чл. 146 т. 5 АПК, а в разпоредбата на чл. 73 ЗЗДискр изрично е записано, че нарушението на ЗЗДискр или на други закони, уреждащи равенство в третирането, е основание за отмяна на административния акт по реда на АПК.

Независимо от това, не са налице сочените от жалбоподателя касационни основания нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбата подадена пред съда по реда на АПК е с основание чл. 73 от ЗЗДискр, във връзка с чл. 4, ал. 1, предложение 14 от ЗЗДискр. От една страна жалбоподателят е твърдял, че чрез привидно неутрална разпоредба, какъвто е случаят с разпоредата на чл. 245, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, във връзка с чл. 69 КСО е поставен в по-неблагоприятно положение спрямо своите колеги въз основа на дискриминационно отношение, намиращо израз в основанието на атакуваната заповед, основаващо се на признака по чл. 4, ал. 1, предложение 14 -възраст, което е твърдение за непряка дискриминация, а от друга страна е твърдял пряка дискриминация, като поставен в по - неблагоприятно положение по признак възраст, в сравнение с други служители на МВР, чиито служебни правоотношения са били прекратени на основание на чл. 245, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и в сравнение с други служители за които също са налице условията по чл. 69 от КСО, но служебните им правоотношения не са прекратени на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. Не са посочени конкретно сходните случаи в сравнение с които жалбоподателят е третиран неравностойно, липсват конкретни фактически твърдения за извършена дискриминация.

От посочените разпоредби на чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, във връзка с чл. 69 от КСО е видно, че служебното правоотношение на жалбоподателя не е прекратено поради достигане или недостигане на определена възраст, а поради придобиване на право на пенсия, поради което не е налице признакът "възраст" по който жалбоподателят е твърдял, че е извършена дискриминация и е било безпредметно събирането на поисканите от жалбоподателя писмени доказателства.

Воден от изложеното, Върховният административен съд, Петчленен състав - ІІ колегия РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1334 от 25.01.2012 г. по адм. д. № 8606/2011 г. на Върховния административен съд, Пето отделение. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ В. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ В. А./п/ Ю. К./п/ Т. В./п/ П. Н. П.Н.