Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на "А"ЕООД, "Б. Г."ООД и "Т. Г."ЕООД, ведно с лихви за забава в размер на 1 588, 92 лева.
За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК.
По същество на спора за установено съдът е приел следното:
Относно доставките на "М"ЕООД; приемо-предавателните протоколи са самите фактури, в които аналитично са описани признаците на сделките.
Относно доставчика "Б. Г." ООД с предмет на доставката: диференциал, въздушни възглавници, амортисьор, спирачен диск и накладки, доставката скоростна кутия, дизелово гориво, съдът е приел за установено, че ИПДПОЗЛ е връчено по пощата с известие за доставяне на 15.11.2010 г., като в законоустановения 7-дневен срок не се е явил управителят на фирмата, нито упълномощено от него лице, за да представи документи, писмени обяснения във връзка с Искането.
Относно доставчика "Т"ЕООД, от "Б. Г."ООД на "Миг транс" ЕООД, както и от "Б. Г." ООД на "Алекс 02" ЕООД не може да се установи наличие на авточастите съхранявани при доставчика "Миг транс" ЕООД.
Относно липсата на доказателства за транспорт на стоката, съдът е приел, че пътни листове не са представени, а от представените тахографски шайби не може да се установи, че посочените транспортни средства са били използвани единствено от доставчика "Таби груп" ЕООД, който според обясненията и представения договор за наем, има складова база в Свиленград, но не и какво точно е превозвано със същите и кой е получателя, при липсата на представени товарителници за тези превози. Относно твърденията на другите двама доставчици, че транспортирането на стоките е извършено с транспорт на "Алекс 02" ЕООД, то от дружеството не са представени доказателства, като липсват приемо-предавателни протоколи за всички стоки.
От представеният договор за наем от 01.01.2010 г., сключен между Г. Х. Г. и "Таби груп" ЕООД и анекса към него от 15.01.2010 г., съдът е приел, че не е установено, че в стопанския двор се съхраняват авточасти, или че същият е използван с цел складова база на авточасти, предвид факта, че представлява навес за семена и зърноплощадка. Решението е правилно.
Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Подробно съдът е обсъдил събраните в хода на ревизионното и съдебно производство писмени доказателства и след съвкупният им анализ е установил правилно фактическата обстановка по делото, която се възприема от настоящия състав и не следва да бъде повтаряна.
Принципно е основателен довода в касационната жалба, че нормата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС не следва да се тълкува разширително, а да се взема предвид само пряката доставка. В конкретния случай действително съдът се е позовал на липсата на доказателства за установяване произхода на стоките, за наличието на кадрова обезпеченост на доставчика си, както и доказателства за наличието на търговски обект, от който дружествата осъществяват дейността си, които обстоятелства предвид Решение на СЕС от 21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11г., при липса на доказателства или поне твърдения от органа по приходите, че ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото си на приспадане, е част от данъчна измама, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре по веригата на доставки, не следва да бъдат основание за отказ на правото на данъчен кредит за получателя по доставката.
За да се приема наличие на предпоставките на чл. 6 и 9 от ЗДДС е необходимо да бъде установен факта на фактическото предаване на вещта или прехвърляне правото на собственост върху същата, респективно извършване на услугата. По отношение на процесните доставки е установено, че същите са с предмет родово определени вещи, поради което тяхната индивидуализация за целите на ЗДДС се приема за установена с факта на предаване на стоките, чрез приемо-предавателен протокол, товарителници с подписи за приел и предал, заприхождаване на стоката в счетоводството на доставчика и получателя и последваща й реализация от получателя.
В конкретния случай не са представени доказателства както за получаване на стоката така и за нейната последваща реализация, чрез продажба или използване в икономическата дейност на касатора. Не е извършена проверка в счетоводството както на доставка така и на касатора. Не може да се въприеме довода, че приемо-предавателни протоколи са самите фактури, в които аналитично са описани признаците на сделките, тъй като същите не са подписани и не се изискват такива подписи както съгласно нормите на Директива 2006/112/ЕО, така и съгласно вътрешното законодателство /ЗДДС и ЗСч./.
Неоснователен е довода в жалбата свързан с обстоятелството, че по отношение на доставчиците са налице РА с които не е коригиран начисления ДДС по продажбите, тъй като такава проверка е извършвана на доставчиците, но само по отношение на покупките. В тази насока са и Решение от 31.01.2013г. на СЕС по дело С-642/11г. и Решение от същата дата по дело С -643/11г.
Неоснователен е довода за реалност на доставките, поради доказано плащане на процесните доставки, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 25 от ЗДДС, плащането не е сред основанията за възникване на данъчен кредит, респективно изискуемост на данъка.
Неоснователен е довода за неправилно разпределение на доказателствената тежест, тъй като съгласно общите правила, положителните факти се доказват от страната която се позовава на тях. Касаторът твърди наличие на облагаема доставка, поради което и следва да докаже нейната реалност. Доказателства, с които тя се установява, следва да се съдържат и при получателя, а не само при доставчика, а именно: приемо предавателен протокол, транспортни документи получени при превоза на стоката и нейното получаване и др., поради което е неоснователен довода на касатора за липса на правомощия да задължи доставчика си да представи доказателства.
С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което не страда от твърдяните в касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
Претенция на ответника по касационната жалба за пирсъждане на разноски е неоснователна, тъй като юрисконсултско възнаграждение до размера на минималното адвокатско възнаграждение за цялото съдебно производство е присъдено от първоинстанционния съд.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 21/06.01.2012г., постановено по адм. д. № 2285/2011 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно и не може да се обжалва. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Т. Н. секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Е. М./п/ Д. П.
Е.М.