Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет гр. П. против решение № 616/07.12.2017 г. по адм. д. № 789/2017 г. на Административен съд – Пазарджик. В жалбата излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Възразяват, че средствата, които се събират от процесната такса се използват за покриване на разходи на администрацията – за техническа дейност за подготовка и обслужване на процедурите, за заплащане на лицата, заети в подготовка на преписките по разпореждане и придобиване на общинска собственост. Това са дейности по извършване на услуги по чл. 6, ал. 2 ЗМДТ, свързани с изготвяне на документация по оформяне на правни сделки. Моли да се отмени решението и претендира разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба – прокурор при Окръжна прокуратура – Пазарджик, редовно призован, не се явява.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. Оспорените разпоредби са в противоречие с нормативен акт от по-висока степен – чл. 6, чл. 7 и чл. 8 ЗМДТ, тъй като се въвеждат допълнителни такси, неустановени по закон, които такси не са сред изброените в чл. 6 ЗМДТ и не предоставят услуга, съобразно чл. 7 ЗМДТ. Съгласно § 1, т. 15 от ЗМДТ (ЗАКОН ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ), съдържащ легално определение за понятието "пълните разходи", режийните разноски са съставна част от тях. С оглед на това, при липса на легално определение за понятието „режийни разноски“, като елемент от пълните разходи, те се включват в размера на местните такси, включително в тази, която съгласно чл. 111 ЗМДТ се заплаща по производства за настаняване под наем, продажби, замени или учредяване на вещни права върху общински имоти. От това следва, че общинският съвет...