О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 589

[населено място], 25.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Р. Б. Т. колегия Второ отделение в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА

ИВО ДИМИТРОВ

като разгледа докладваното от съдия Цолова т. д.№1497/24г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Г. П. против решение №112/20.03.2024г. по т. д.№58/24г. по описа на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено решение №168/05.05.2023г. по т. д.№538/23г. на Окръжен съд Пловдив, с което касаторката е осъдена да заплати на основание чл.57 ал.2 ЗЗД на „П. – 27“ЕООД/н/ сумата 284 354 лв., представляваща равностойността на три недвижими имота, отчуждени след предявяването на отменителните искове по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, но преди вписването на исковата молба, които искове са уважени с влязло в сила решение по т. д.№189/19г. на ПОС.

В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че при постановяването му съставът не е съобразил практиката на Върховен кадационен съд, като е приел за релевантен при определянето на размера на вземането - това, от което касаторката се е възползвала - моментът, към който тя се е разпоредила с имотите. Противно на това, касаторката счита за релевантен моментът, към който същата е престанала да бъде добросъвестна – моментът на завеждането на исковата молба. Навежда оплакване, че съдът не е обследвал въпроса дали тя се е възползвала от цената на имотите и дали същата е реално получена, като поддържа твърдения, отричащи тези факти, тъй като имотите са били апортирани в капитала на търговско дружество, срещу което тя е получила акции от капитала му, които веднага след вписването им в ТРРЮРНЦ са били прехвърлени на друго физическо лице. По изложени в този смисъл съображения в касационната жалба касаторката моли за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на иска.

В приложеното към касационната жалба писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторката поддържа наличие на основания за допускане на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, като счита, че въззивният съд е разрешил по обуславящ изхода на делото начин следните въпроси:

1.При наличието на добросъвестен отчуждител по реда на чл.57 ал.2 предл.2 ЗЗД към кой момент следва да се определи размера на онова, от което лицето се е възползвало – към момента на отчуждаването или към момента, към който лицето е престанало да бъде добросъвестно? /противоречие с решение по гр. д.№3722/17г. на ІV г. о. на ВКС /;

2.При наличието на добросъвестен отчуждител по реда на чл.57 ал.2 предл.2 ЗЗД, който е апортирал недвижимите имоти и след това е джиросал акциите, от какво реално се е възползвал отчуждителят – от номиналния размер на акциите или от размера, срещу който отчуждителят е джиросал акциите си? /поддържа се, че отговорът на въпроса би бил от значение за развитието на правото/ ;

3.Кога добросъвестен отчуждител по реда на чл.57 ал.2 предл.2 ЗЗД престава да бъде добросъвестен – при завеждане на исковата молба срещу отчуждителя или при вписване на исковата молба? Кой момент се счита за покана по смисъла на чл.57 ал.2 ЗЗД? / отговорът на тези въпроси касаторката също счита, че би бил от значение за развитието на правото/.

Синдикът на „П. – 27“ЕООД /н/ е възразил в писмен отговор на касационната жалба срещу сочените от касаторката основания за допускане на решението на ПАС до касационно обжалване и оспорва по същество изложените от нея доводи за неправилност на същото.

Съставът на Върховен касационен съд, Второ търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

При проверката за наличие на предпоставки за допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови атакуваното решение, съставът на Пловдивски апелативен съд е приел за установено, че с влязло в сила на 30.04.2022г. съдебно решение са уважени предявени от синдика на „П. – 27“ЕООД/н/ искове по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ и по чл.108 ЗС,като е обявен за недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на дружеството договор от 25.01.2017г., по силата на който дружеството е продало на Д. П. три недвижими имота, които ответницата е осъдена да върне в масата на несъстоятелността; че исковата молба по това дело е била заведена на 12.03.2019г. и вписана в СВ на 30.08.2019г.; че на 22.03.2019г. с протокол от извънредно ОСС на търговското дружество „ВАИП-88“АД е прието решение за ефективно увеличаване на капитала на дружеството чрез апорт на недвижими имоти, собственост на Д. П., включващ и придобитите такива по относително недействителната сделка, срещу акции, съответстващи в номиналната си стойност на оценките на имотите, направени по реда на чл.72 ал.2 ТЗ от вещите лица; че оценката на трите недвижими имота възлиза на 284 314 лв.

Въз основа на тези обстоятелства съдът е приел, че, съгласно разпоредбата на чл.57 ал.2 изр.2 ЗЗД законодателят е предвидил, че, ако подлежащата на връщане вещ погине след поканата или получателят я е отчуждил, след като е узнал, че я държи без основание, той дължи действителната й стойност или получената цена за нея, когато тя е по-висока, но ако е била отчуждена преди поканата, той дължи онова, от което се е възползвал. Съобразил е обстоятелството, че страните не спорят по фактите, така, както са установени по делото, а относно дължимостта на сумата и нейния размер, както и относно това налице ли е възползване на ответницата по смисъла на посочената разпоредба. За да отговори положително на последното, съдът е посочил, че ответницата е апортирала придобитите от нея имоти, като срещу апортната вноска е придобила 6902 броя новоемитирани обикновени поименни акции, представляващи повече от половината от всички акции от увеличения капитал на дружеството /общо 7402 бр./. Приел е, че по този начин ответницата се е възползвала от отчуждаването, като стойността на онова, от което се е възползвала възлиза на пазарната оценка на имотите към този момент, която е посочена от вещите лица, оценили апортната вноска. По тези съображения съдът е намерил предявения иск за основателен и поради съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, е потвърдил първоинстанционното решение.

Настоящият състав на ВКС, Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставките за допускане на така постановения въззивен съдебен акт до касационно обжалване.

Разпоредбата на чл.280 ал.1 ГПК въвежда обща и допълнителни предпоставки, обуславящи допускането на касационния контрол по същество, които следва да са конкретно посочени и обосновани в отделно писмено изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационната жалба. В изложението касаторът следва да е формулирал конкретен процесуално-правен или материално-правен въпрос, по който въззивният съд се е произнесъл по обуславящ крайния резултат по спора начин. Със задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, изрично се посочва, че правният въпрос следва да е от значение за изхода на делото, което означава същият да е бил включен в предмета на спора с твърденията или възраженията на страните и даденото по него разрешение именно да е мотивирало крайния извод на съда по конкретното дело. Доколкото именно въпросът определя рамките, в които се извършва селекцията, с оглед спазване принципа на равнопоставеност между страните и състезателното начало, касационният съд не може да извежда правния въпрос нито от текста на изложението, нито от твърденията и оплакванията в самата касационна жалба, а само да го конкретизира, обобщава и квалифицира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело е достатъчно основание за недопускането на касационното обжалване, без да се разглеждат съпътстващо сочените допълнителни основания по чл.280 ал.1 т. т.1-3 ГПК.

От формулираните от касаторката въпроси вторият и третият не отговарят на общото изискване за достъп до касационен контрол, тъй като не са били въведени в предмета на делото, нито са намерили разрешение в решаващите мотиви на въззивната инстанция – твърдяното от страната обстоятелство, че придобитите срещу апорта на имотите акции са били впоследствие джиросани, не е било обсъждано от съда, както не са излагани изобщо /не само обуславящи изхода на делото/ съображения, към кой момент отчуждителят променя качеството си от добросъвестен в недобросъвестен и кога се счита за поканен.

Първият въпрос, предвид приетото от съда, че размерът на онова, от което ответницата се възползвала, е определен към момента на отчуждаването, може да бъде приет за релевантен, но отговорът на същия, даден от въззивния състав не влиза в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, цитирана в изложението в обосноваване на допълнителната предпоставка на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. В соченото в подкрепа на тезата на ответника решение се приема, че преценката за размера на това, от което отчуждителят се е възползвал, се извършва по пазарната стойност на отчужденото имущество към момента на завеждане на исковата молба, с която се атакува сделката, тъй като към този момент отчуждителят престава да бъде добросъвестен. Това фактически е приел и въззивният съд, като е съобразил направената от вещите лица, назначени по реда на чл.72 ал.2 ТЗ, оценка на действителната стойност на имотите към датата на апорта – 22.03.2019г. , която е само 10 дни след датата на завеждането на исковата молба по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ и поради това може да бъде приета за меродавна.

Липсата на обоснован допълнителен критерий с въпроса е предпоставка за отказ въззивното решение да бъде допуснато до касационен контрол.

Така мотивиран съставът на Върховен касационен съд Второ търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №112/20.03.2024г. по т. д.№58/24г. по описа на Пловдивски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: