Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по три касационни жалби - на министъра на правосъдието, на Р.С и на С.С против решение № 3988 от 19 март 2019 г., постановено по адм. д. № 2519/2017 г. по описа на Върховен административен съд, пето отделение. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.

Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите и оставяне на решението в сила.

Жалбите на Р.С и на С.С са процесуално недопустими. Подадени са от лица без правен интерес. С обжалваното първоинстанционно решение е постигнат целения от тях резултат. Отменени са като незаконосъобразни атакуваните от тях текстове - чл. 4 и чл. 9 от Наредба № 6 от 20.02.2008 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство. Съображенията от жалбите и от съдебното заседание, че правният интерес на Симеонов и Съйков е в следствие на това, че съдът не се е произнесъл по цялото им искане и по-конкретно, досежно претендираната нищожност на тези текстове - не намират законова опора. Съдът, на осн. чл. 168, ал. 2 АПК, при осъществяване на контрола за законосъобразност служебно следи за евентуална нищожност и дори да не е претендирана такава, ако бъде установена - е длъжен да я прогласи. След като има произнасяне на състав на съда касателно незаконосъобразността на предмета на спора и липсва обявяване на нищожност - това при всички случаи означава, че липсва такава. По тези съображения жалбите на Симеонов и Съйков следва да се оставят без разглеждане, като в тази си част решението ще има характер на окончателно определение, на осн. чл. 229, ал. 2 АПК. Не следва да бъде уважено и искането...