Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на началника на Регионалната дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район срещу Решение № 1873/25.10.2018 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 325/2017 г., с което е отменена негова Заповед № ДК-10-ЮИР-6/12.01.2017г., отменяща като нищожно, по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас, Разрешение за строеж № 366/29.10.2004 г. на главния архитект на община С., издадено в полза на С.А, за „Вилна сграда“, находяща се в УПИ VIII-8076 по плана на м. „Буджака“, землището на гр. С., ведно с одобрените инвестиционни проекти.

От ответниците С.А поддържа позиция за правилност на съдебното решение, главният архитект на община С. и прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас не вземат участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Материалната законосъобразност на административния акт се преценява според закона, действал към момента на издаването му – чл. 142, ал. 1 АПК. Разпоредбата на чл. 144, ал. 1, т. 4 ЗУТ в меродавната й редакция към ДВ, бр. 65 от 2004 г., с чието нарушаване касаторът аргументира нищожността на РС, е изисквала одобряването на инвестиционните проекти да се предхожда единствено от представяне на решение по оценка на въздействието върху околната среда, издадено по реда на ЗООС. В случая то не е било дължимо по изложените от първоинстанционния съд съображения, които се споделят и от касационната инстанция, а повторното и със същия правен резултат обсъждане на този въпрос не е необходимо – чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК.Уието пък при одобряване на проектите да е налице влязъл в сила административен акт по специален закон, както и изрично по ЗБР, е въведено с изменения на устройствения закон съответно през 2005г. и 2012г., т. е. след издаването...