Касаторката Й.Ф – кмет на Столична община моли да бъде отменено решение № 1110/21.02.2019г. по адм. д. № 9286/2018 г. на АССГ, с което е отменен РА № СФР18-РД77-44/30.04.2018г. на органи по приходите от Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“, отдел „Ревизионен контрол“ на Столична община като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмени бележки. Моли решението да бъде отменено и да й бъдат присъдени разноски за касационната инстанция.

Ответникът по касационната жалба „Джема риъл истейт” ЕАД по съображения в отговор на касационната жалба моли решението като правилно да бъде оставено в сила, като му бъдат присъдени разноските, направени в административното производство и в касационната инстанция.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, VIIІ отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е основателна.

С обжалваното решение административният съд е отменил РА № СФР18-РД77-44/30.04.2018г. на органи по приходите от Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“, отдел „Ревизионен контрол“ на Столична община, мълчаливо потвърден от кмета на СО в оспорената част, с която са определени задължения за периода 2012г. – 2016г. за данък върху недвижимите имоти общо 80 958, 33лв с лихви и такса битови отпадъци общо 163 021, 18лв с лихви. С решението съдът е оставил без уважение искането на дружеството за присъждане на разноски за производството по административно обжалване на РА.

В мотивите си съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Обсъдил е събраните доказателства и е приел, че дружеството е придобило по нот. акт №48, том VI, нот. дело №18411/26.06.2008г. 4/5 ид. части от поземлени имоти № 281, 282, 283 и 284, представляващи част от УПИ IІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на м.“СПЗ Слатина-север“, район Слатина. Имотът е деклариран пред общината на 2.06.2010г. с посочена обща площ 4117кв. м. По време на ревизията е установено, че площта на притежаваната от дружеството част от имота по нот. акт е 9534, 40кв. м. При определяне на задълженията в РА е ползвана отчетната стойност на имота по счетоводни данни на дружеството от 8 811 790, 34лв, която е по-висока от данъчната оценка на имота. При определяне на данъка за 2012г. и 2013г. е призната отстъпка 5% на основание чл. 28, ал. 2 от ЗМДТ. Дружеството е подало декларации за всяка от ревизираните години, че ще ползва 1бр. съд от 1100л, при честота на извозване един път седмично. В преписката са представени доказателства за определяне на годишните такси за битови отпадъци по трите компоненти от СОС, заповеди на кмета на СО, от които е видно, че имотът попада в границите на организираното сметосъбиране и сметоизвозване на отпадъци от общината.

Съдът е обсъдил констатациите в РА за приложимост на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, тъй като имотът е урегулиран с ПУП, одобрен със заповед № РД-09-50-152а/22.03.2000г., изменена със заповед № РД-09—50-532/20.07.2004г., двете на главния архитект на София, по които е включен в УПИ IІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 от квартал 4 по регулационния план на м.СПЗ Слатина-север, район Слатина. В РА е констатирано, че по цитираните заповеди за приемане и изменение на ПУП урегулираният поземлен имот е отреден „за складове на промишлени и хранителни стоки и администрация“. Не е извършвана процедура по чл. 17 от ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ). В РА е прието, че конкретното предназначение на поземлените имоти се определя по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ с влязъл в сила подробен устройствен план, а за земеделска земя извън ПУП с общия устройствен план на територията на общината по чл. 106 и чл. 107 от ЗУТ. С общият устройствен план на Столична община от 2009г. имотът попада в район Слатина, в зона „Смф“ – „Смесена многофункционална зона“, където се допускат дейностите: обществено обслужване, търговия, безвредни производства, жилища, спорт и атракции и други. Съгласно чл. 2 от ЗСПЗЗ земеделски земи по смисъла на този закон са тези, които са предназначени за земеделско производство и: 1. не се намират в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образования/, определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. Предвид цитираните разпоредби в РА е прието, че урегулираният с ПУП поземлен имот е облагаем имот по чл. 10, ал. 1, първа хипотеза от ЗМДТ и за него се дължи данък върху недвижимите имоти.

Предвид становищата на страните съдът е приел, че спорът по делото е относно предназначението на имота и приложимостта на чл. 10, ал. 1 или ал. 3 от ЗМДТ за него, тъй като имотът е образуван от ниви, възстановени в стари реални граници от поземлената комисия на предходни собственици. Със заповед № РД-09-50-1651/22.10.2010г. на главния архитект на СО е разпоредено да се изработи подробен устройствен план – план за регулация и режим на застрояване за м.СПЗ-Слатина-север при спазване изискванията на Общия устройствен план на Столична община. С т. 3 от заповедта на основание чл. 135, ал. 6 от ЗУТ е спряно прилагането на действащите подробни устройствени планове в обхвата на т. 1 от заповедта.

Съдът е приел, че предназначението на имотите, обхванати в процесния УПИ според Служба по геодезия, картография и кадастър – гр. С. е земеделска земя с начин на трайно ползване – ниви. Приел е, че статут на имотите се установява от удостоверение № 94-2776/29.11.2018г. на директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерство на земеделието, храните и горите, в което е посочено, че няма данни за проведена процедура за промяна на предназначението на земеделската земя за неземеделски нужди по реда за ЗОЗЗ (ЗАКОН ЗА ОПАЗВАНЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ ЗЕМИ).

Съдът е приел, че за процесните 2012г. – 2016г. е приложима редакцията на чл. 10, ал. 1, обнародва с ДВ, бр. 61/2013г., в сила от 1.01.2014г. Материалните права се уреждат от закона, действащ по време на възникването им, поради което за процесния имот и ревизионния период е приложима редакцията на чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ, обнародвана в ДВ, бр. 98/2010г., в сила от 1.01.2011г., която до 2018г. не е променяна, поради което непрецизното посочване в решението на приложимата редакция на закона не е съществено нарушение.

Според чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ в приложимата редакция от 2010г. с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на страната сгради и поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните образования, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от ЗУТ и след промяна на предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ не се облагат с данък земеделските земи и горите, с изключение на застроените земи – за действително застроената площ и прилежащия й терен. Съдът е приел, че за поземлените имоти е приложим чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ, тъй като по предназначение представляват земеделска земя, с начин на трайно ползване – ниви, не са застроени, не е проведена процедура за промяна на статута им по ЗОЗЗ. Приел е също, че след като е спряно приложението на действащия ПУП за м. СПЗ Слатина-север не е доказано, че имотите имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ. Според съда доводите на данъчната администрация, че поземлените имоти попадат в строителните граници на населеното място, поради което за тях е приложима чл. 10, ал. 1, първа хипотеза от ЗМДТ не са основателни.

Неправилно съдът е приел, че изискването в чл. 10, ал. 1, втора хипотеза, относимо за поземлени имоти извън строителните граници на населените места за промяна на предназначението на земята по ЗОЗЗ се отнася и за първата хипотеза – за поземлените имоти в строителните граници на населените места. Съгласно §5, т. 6 от РД на ЗУТ „територия на населеното място“ е селищната територия, обхваната от границите му /строителните му граници/, определени с устройствен план, без да се включва землището. Според цитирания по-горе чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, за да бъде определена земята като земеделска трябва да е предназначена за земеделско производство и да не се намира в границите на урбанизираните територии /населени места и селищни образования/, определени с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон. В случая с цитираната заповед № РД-09-50-152а/22.03.2000г. на главния архитект на СО е одобрен ПУП по т. 1 частичен застроителен план за кв. 4, м.СПЗ Слатина-север, парцел I-„за промишлено производство и складове“ и парцел IІ-„за складове за промишлени и хранителни стоки и администрация“, частичен регулационен план за кв. 4 от същата местност с отреждане на парцел IІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 по посочения текст, с което парцел IІ е отреден за поземлени имоти с № 70, 238, 241, 281, 282, 283, 284, одобрен е и кадастрален план в обхвата на разработката. С решение № 85/06.08.2003г. по протокол № 56 Столичният общински съвет на основание § 187 от ПР на ЗИДЗУТ, обн. в ДВ, бр. 65/2003г. е потвърдил заповедта на главния архитект от 22.03.2000г. за одобряване на частичен застроителен, регулационен и кадастрален план за кв. 4 м.СПЗ Слатина-север, поради което имотите са урегулирани с действащ ПУП и за тях на основание чл. 10, ал. 1, първа хипотеза от ЗМДТ и чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ е дължим данък върху недвижимите имоти за ревизираните периоди.

С издаването на заповедта от 2010г., с която е разпоредено изработване на нов подробен устройтвен план на м. СПЗ Слатина-север – план за регулация и режим на застрояване и на основание чл. 135, ал. 6 от ЗУТ е спряно прилагането на действащите подробни устройствени планове за същата местност, не е отменено действието на ПУП от 2000г. и на частичния ПУП за същата местност от 2004г. Съгласно чл. 136, ал. 3 от ЗУТ действието на съответния предходен устройствен план се прекратява от деня на влизане в сила на новия или изменения устройствен план. С издаването на заповед № РД-09-50-165122.10.2010г. на главния архитект на СО за изработване на подробен устройствен план – план за регулация и режим на застрояване за м.СПЗ-Слатина-север“ не е спряно действието на подробните устройствени планове от 2000г. и 2004г., предвид цитирания чл. 136, ал. 3 от ЗУТ, които определят имота като разположен в урбанизирана територия на населеното място по смисъла на чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, както не е спряно и включването на поземлените имоти от Общия градоустройствен план на СО в строителните граници на населеното място според §5, т. 6 от ЗУТ. До влизане в сила на нов подробен устройствен план за кв. 4 м.СПЗ Слатина-север поземленият имот на дружеството, представляващ част от УПИ IІ-70, 238, 241, 281, 282, 283, 284 е включен в строителните граници на населеното място и на основание чл. 10, ал. 1, първа хипотеза от ЗМДТ е облагаем с данък върху недвижимите имоти, както правилно са приели органите по приходите в РА. В този смисъл е и актуалната практика на Върховния административен съд в решение № 7214/14.05.2019г. по адм. д. № 12217/2017г., на VII отделение, решение № 5715/16.04.2019г. по адм. д. № 283/2019г. и решение № 9916/27.06.2019г. по адм. д. № 3394/2019г., двете на I отделение.

По делото няма спор по определените размери на данъка с лихви в РА за ревизираните периоди. Съдът следваше да отхвърли жалбата против РА в частта, с която са определени данък върху недвижимите имоти и лихви за ревизираните периоди.

В частта относно такса битови отпадъци съдът е обсъдил представените доказателства за определяне на размера на таксата по трите компонента за всяка от годините, обосновано е приел предвид заповедите на кмета на СО, че имотът попада в зоната на организирано от общината сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци, обсъдил е декларациите на дружеството за всяка от годините, че ще използва един брой съд за отпадъци от 1100л с честота на извозване един път в седмицата. За да отмени определените в РА задължения за такса битови отпадъци с лихви съдът се е позовал на чл. 64 от ЗМДТ, според който таксата за битови отпадъци се заплаща от лицата по чл. 11 от ЗМДТ. По последната разпоредба данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съдът е приел, че след като не се дължи данък за недвижимият имот на основание чл. 10, ал. 3 от ЗМДТ не се дължи и такса битови отпадъци. Позовал се е на изоставена практика на един състав от VII отделение, която настоящият състав не споделя. Страните не спорят, представени са и достатъчно писмени доказателства, за предоставяне на услугите по чл. 62 от ЗМДТ от общината. Съдът следваше да отхвърли жалбата против РА в частта, с която са определени такса битови отпадъци с лихви за ревизираните периоди.

Решението като неправилно следва да бъде отменено в частта за отмяна на РА и за присъждане на разноски, и вместо него в тази част следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Поради промяната в резултата разноските следва да бъдат преизчислени. Касаторът основателно претендира присъждане на разноски за касационната инстанция, които включват 1700лв държавна такса и 5002, 34лв юрисконсултско възнаграждение за една инстанция - общо 6702, 34лв. Решението в частта с която е оставено без уважение искането на дружеството за присъждане на разноски за производството по административното обжалване на РА не е обжалвано и е влязло в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VIII отделение, РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 1110/21.02.2019г. по адм. д. № 9286/2018 г. на Административен съд – София град в частт, с която е отменен РА № СФР18-РД77-44/30.04.2018г. на органи по приходите от Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“, отдел „Ревизионен контрол“ на Столична община и в частта за присъждане на разноски, и вместо него в тази част ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Джема риъл истейт“ЕАД против РА № СФР18-РД77-44/30.04.2018г. на органи по приходите от Дирекция „Ревизии и събиране на вземания“, отдел „Ревизионен контрол“ на Столична община.

ОСЪЖДА „Джема риъл истейт“ЕАД да заплати на Столична община 6702, 34лв разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.