Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Д.И от [населено място], подадена чрез адв.Т.С.Ж е срещу решение №123 от 12.11.2018г., постановено по адм. дело №147/2018г. от Административен съд – Силистра. С касационната жалба се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт, както и присъждане на разноски.

С допълнителна молба от 24.09.2019г. адв.. С е поискал на делото да не бъде даван ход по същество, поради смъртта на пълномощника на заинтересованата страна В.П, по която съдът ще се произнесе с мотивите на настоящото решение.

Ответникът – кметът на О. С не ангажира становище по жалбата.

Заинтересованата страна - В.П с писмен отговор и в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител – адв.В.М, оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди обжалвания съдебен акт. Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което предлага решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

По молбата, подадена от процесуалния представител на касатора и постъпила в съда на 24.09.2019г. след приключване на съдебното заседание съдът приема следното:

С нея касационният жалбоподател повдига въпроса, че заинтересованата страна В.П е бил представляван в административното производство и в последвалия го съдебен процес от неговия баща и пълномощник – П.П.П починал на 09.03.2019г. в хода на съдебното производство, за което по настоящото дело е представено удостоверение за наследници с изх.№1087/12.03.2019г., издадено от О.С.Ж счита, че с това отпадат предпоставките за приключване на все още висящите процесуални правоотношения, тъй като един от участниците в тях не можел да формира и изрази валидна правна воля, поради което моли да не бъде даван ход на делото по същество и същото да бъде отложено за друга дата.

Съдът намира тази молба за неоснователна. Изложеното в нея не формира и мотив за отмяна на дадения по делото ход по същество. В случая е настъпила смърт не на страна в процеса, а на неговия пълномощник. Това не се отразява нито на страните в производството, нито на извършените от тях процесуални действия. Съгласно чл. 36, ал. 1 от ЗЗД едно лице може да представлява друго по разпоредба на закона или по волята на представлявания. Според ал. 2 на същия текст последиците от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за представлявания. Тъй като пълномощникът действа винаги от името и за сметка на упълномощителя, изразената от него правна воля има ефект директно в правната сфера на лицето, предоставило му представителна власт. В случая със смъртта на упълномощения представител на В.П пълномощието е прекратено, но всички действия на пълномощника са запазили действието си, тъй като са възникнали направо за упълномощителя. Поради това липсата на възможност за формиране и изразяване на правна воля от страна на упълномощения не е пречка за развитието на съдебното производство.

Разгледана по същество, съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна.

Производството пред Административен съд – Силистра е било образувано по жалба на Д.И против протокол от 29.08.2018г. за провеждане на търг с тайно наддаване на тръжна комисия, назначена със заповед №ЗК-1397/29.08.2018г. на кмета на О. С, с който са класирани участниците и е обявен спечелилият търга. Оспорването касае частта от протокола, с която до участие в търга с тайно наддаване е бил допуснат В.П с твърдения, че последният не е отговарял на предварително обявените условия, както и частта, с която е извършено класиране на предложенията на участниците в търга за учредяване право на строеж върху общински поземлен имот с идентификатор 66425.501.8857 по КК на гр. С.. Административният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран е процесуално допустима като подадена срещу административен акт, от който произтичали неблагоприятни последици за оспорващия - поради класирането му на второ място в процесния търг, и тъй като този акт бил изрично предвиден като обжалваем с тръжната документация, чл. 100, ал. 2 и чл. 101 от Наредба за общинската собственост на О. С (НОС). Още повече, че със заповед №ЗК-1463/12.09.18г. на кмета на О. С, за която заинтересованата страна твърдяла, че е завършващият тръжното производство акт, който подлежал на обжалване, било учредено вещно право на строеж в полза на В.П, а не било извършено допускане или класиране на предложенията на участниците в търга.

Съдът е приел, че тръжната процедура е правилно проведена с оглед на материалния и процесуалния закони. Оспореният протокол бил съставен от комисия, назначена със заповед на кмета на О. С и съгласно нормативната регулация по чл. 100 от НОС. Търгът започнал и бил проведен съответно на нормативните изисквания от чл. 93-чл. 101 НОС, като всяка регламентирана стъпка била извършена от съответния компетентен за това орган - решението за провеждане на търг с тайно наддаване и неговият предмет било взето от Общинския съвет; процедурата стартирала със заповед на кмета на общината, която не се отклонявала от решението на ОбС; обявяването на търга станало съгласно чл. 93, ал. 7 от НОС, което обезпечило публичността му. Проведен бил от комисия, съгласно чл. 94 от НОС и заповед №ЗК-1397/29.08.2018г. на кмета на О. С.

Съдът е установил, че в предварително обявения час на 29.08.2018г., търгът бил открит от председателя на комисията. Постъпилите предложения за участие били две. След отварянето им по поредността на постъпването им комисията приела, че са налице условията за допускане до участие и на двамата кандидати, след което извършила класиране на ценовите им предложения, определяйки за спечелил търга В.П.П бил поканен, чрез присъствалия негов представител, в 20-дневен срок да получи заповедта за учредяване на правото на строеж за гаражна клетка №5. Протоколът бил подписан от членовете на тръжната комисия и явилите се участници. С това, според съда, изискванията на Наредба за общинската собственост на О. С, били спазени, което сочело на отсъствие на отменителните основания по чл. 146 т. 1, т. 2 и т. 3 от АПК.

Като основен спорен въпрос по делото съдът е определил въпросът спазено ли е изискването за доказване на условието по т. 3, б.„г“ от Тръжната документация. Според съда, същото формално не било спазено от класирания на първо място участник, защото приложеният Сертификат за регистрация на притежаван лек автомобил, не бил издаден от КАТ, т. е. не по реда на чл. 140, ал. 5, респ. чл. 145 от ЗДвП. Предвид обстоятелството обаче, че автомобилът е придобит от В.П в държава-членка на ЕС и се управлявал в неговите граници, не било необходимо и отделно регистриране на МПС в България. Главното изискване било участникът да притежава автомобил, поради което било свързано единствено с доказване на материалното право. Обжалваното решение е правилно.

Първоинстанционният съд е проследил осъществената процедура по провеждане на търга и е стигнал до правилен извод за съответствието й с разпоредбите на ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) (ЗОС) и Наредба за общинската собственост на О. С, приета с решение №1677/ 26.05.2011г. на Общински съвет-Силистра.

По делото е установено, че с решение №792 по протокол №37/31.05.2018г. Общински съвет – Силистра на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, чл. 37, ал. 1 от ЗОС и чл. 82, ал. 1 от НОС, във връзка с влязъл в сила на 11.05.2018г. ПУП – план за застрояване на УПИ I – 2615, 2616, 2617, 2618, 2619, 2899, 2900, 2901, 6249, 6250, 6286, 8857 – за КЖЗ, кв. 151 по плана на извън ЦГЧ на гр. С., е дал съгласие за провеждане на търг с тайно наддаване за учредяване право на строеж за изграждане на 5 бр. гаражни клетки върху ПИ с идентификатор 66425.501.8857 по КК на гр. С..

Въз основа на това решение със заповед №ЗК-1283/01.08.2018г. кметът на О. С е наредил провеждането на търга. С тази заповед като предмет на търга се въвежда единствено учредяване на право на строеж за изграждане на една гаражна клетка (№5), зададени са и останалите параметри на търга и е утвърдена тръжната документация, съдържаща изискванията, на които кандидатите следва да отговарят, както и условията, при които ще премине процедурата.

Със заповед №ЗК-1397/29.08.2018г. кметът на О. С в съответствие с чл. 94 от НОС е назначил комисията за провеждане на търга.

Търгът е проведен на обявената дата – 29.08.2018г.

В резултат от проведения търг е издадено и решението за класиране на участниците и определяне на спечелилия търга участник, обективирано в протокол от 29.08.2018г.

Касаторът счита, че спечелилият търга участник не е отговарял на предварително зададеното с тръжната документация изискване по т. 3, б.„г“, което гласи, че кандидатите „трябва да притежават собствен автомобил – прилага се копие на документ от КАТ“. Това е бил и основният спорен въпрос, повдигнат и разискван пред първата инстанция. В изпълнение на спорното изискване спечелилият търга участник – В.П е представил сертификат за регистрация, издаден от Агенция за лицензиране на МПС и водачи на МПС, действаща в съответствие с правомощията си на държавен орган в Обединеното кралство.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че главното изискване в случая е участникът да отговаря на условието да е собственик на лек автомобил. Доказването на това обстоятелство не следва да бъде ограничавано, тъй като в условията на свободно движение на стоки между държавите-членки в Европейския съюз, регистрирането на пътните превозни средства извън държавата, в която са закупени, не е задължително условие за движението им в рамките на Общността, предвид фикцията за липса на граници между държавите в Съюза. В тази връзка без основание остава възражението в касационната жалба, че съдът е стигнал до необоснован извод като е приравнил удостоверителното значение на документа, доказващ прехвърлянето на собствеността в имуществото на кандидата с удостоверителната функция на административния акт по регистрацията на МПС в КАТ.Уерителната сила на представения документ от КАТ има за цел да обозначи, че съответният лек автомобил е регистриран като собственост на конкретно лице. С тръжната документация не се изисква копие от договора, доказващ прехвърлянето на собствеността. Ако беше така, изискването в тръжната документация би било да се представи именно документът, удостоверяващ прехвърлителния вещноправен ефект. Това означава, че в случая е било без значение дали ще се представи удостоверителен документ от КАТ или от съответната служба на друга държава член на ЕС.

При това правилно е прието, че доказването на обстоятелството по т. 3, б.„г“ от Тръжната документация от страна на участник в търга може да стане и с официален документ, носещ белезите на Удостоверение за регистрация на МПС, издаден от съответната компетентна публична служба на друга държава-членка на ЕС, каквато в случая се явява Обединеното кралство. Обратното би означавало, че се въвежда ограничително условие, даващо необосновано предимство на някой от участниците. Отчетено е от първоинстанционния съд, че с въвеждането на единна електронна система, свързваща базата данни на Националните регистри на пътните превозни средства на държавите-членки на ЕС се цели именно избягването на двойното регистриране и съответно осуетяване на наказателните санкции за едно и също МПС в рамките на съюза.

По изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора, искането на касатора за присъждане на разноски като неоснователно следва да бъде оставено без уважение.

Ответникът не е претендирал разноски, поради което съдът не дължи произнасяне.

Основателна на основание чл. 143, ал. 3 от АПК се явява претенцията на заинтересованата страна за присъждане на разноски. Същите са своевременно поискани и доказани с приложения по делото договор за правна защита и съдействие, видно от който претендираното адвокатско възнаграждение е и реално платено. Затова Д.И следва да бъде осъден да заплати на В.П сумата от 320 лв. разноски по делото.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №123 от 12.11.2018г., постановено по адм. дело №147/2018г. от Административен съд – Силистра.

ОСЪЖДА Д.И с ЕГН [ЕГН] и с постоянен адрес [населено място], [адрес], да заплати на В.П с ЕГН [ЕГН] и адрес [населено място], [адрес], сумата от 320 (триста и двадесет) лева разноски по делото.

О. Б. У. искането на Д.И за присъждане на разноски.

Решението е окончателно.