Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Т. Ф. Ц. от гр. С. срещу решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 2632/2005 г. на Софийски градски съд. Инвокирани са доводи за неправилно прилагане на процесуалния закон – чл. 297, ал. 1 ГПК отм. - касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК. Въззивното решение е допуснато до касационна проверка с определение от 30.03.2009 г. относно разрешеният от въззивния съд въпрос дали плащането на паричното задължение е извършено в срок, с оглед наличието на обективна невъзможност за изпълнението му за периода от 17.11.2004 г. до 19.11.2004 г.

Ответницата по касационната жалба я намира за неоснователна.

Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посоченото касационно основание и я намери за основателна.

С решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 2632/2005 г. на Софийски градски съд, постановено в производство по чл. 297, ал. 2 ГПК отм., въззивният съд е обезсилил решение от 03.11.2004 г. по гр. д. № 956/2003 г. на ВКС, с което е обявен за окончателен сключения между К като продавач и Т. Ц. като купувач предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот – апартамент № 39 в ж. к. “Л”, бл. 10, вх. В, ет. 2, гр. С. със застроена площ от 47.84. кв. м. Приел е, че купувачът не е изпълнил своето насрещно задължение за плащане на сумата от 670 деном. лева в четиринадесетдневен срок от влизане на решението в сила. Намерил е за неоснователно възражението за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на задължението в периода от 15 до19.112004 г. поради установено заболяване, което е мотивирал с извод, че в този случай разпоредбата на чл. 81 ЗЗД не намира приложение.

От фактическа страна е установено, че решението на ВКС е влязло в сила в деня на обявяването му – 03.11.2004 г. Четиринадесет дневният срок по чл. 297, ал. 1 ГПК отм. е изтекъл на 17.11.2004 г., а плащането на дължимата сума е направено на 19.11.2004 г.

С представен амбулаторен лист № 3* от 15.11.2004 г. се установява, че на тази дата касаторът е бил на преглед. Поставената водеща диагноза е за констатирани болести на нервните коренчета и плексуси (радикулит), което състояние е причинило състояние на ирадиация към ляв крак, силно ограничена и болезнена активност и пасивни движения, като е предписан домашен режим.

Заболяването на касатора е причина той да бъде в състояние на невъзможност да изпълни в срок своето парично задължение и тази причина не може да му се вмени във вина (чл. 81 ЗЗД). Изпълнението е направено два дни след срока.

Обосновано съдът е приел, че решението на ВКС не подлежи на съобщаване на страните, поради което е влязло в сила в деня на обявяването му. С влизане в сила на решението то е станало източни на продажбено отношение и за него са приложими правилата на ЗЗД.

При неправилно прилагане на материалния закон съдът е приел, че въпреки настъпилата обективна невъзможност за касатора да изпълни задължението си в законния срок, разпоредбата на чл. 81 ЗЗД е неприложима след като източникът на паричното задължение е конститутивно решение на съд.

Когато невъзможността е обективна и невиновна тя не може да се внеми във вина на касатора – длъжник и той има право да се ползва от нормата на чл. 81 ЗЗД. Конститутивното решение, постановено в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, поражда последиците на окончателния договор. С него се замества обещания между страните договор, поради което източникът на парично задължение в случая е облигационното отношение, възникнало от влязлото в сила конститутивно решение. Обезсилването на решение постановено в производство по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е равнозначно на разваляне с обратна сила на гражданските последици на решението, поради което в това производство по аналогия намират правилата за разваляне на договорите по ЗЗД както и тези за неизпълнение.

Плащането на паричното задължение направено два дни след срока поради обективна невиновна невъзможност, съставлява изпълнение на задължението. Като е приел друго съдът е приложил неправилно закона, което е основание за касиране на решението. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК ще бъде постановено друго, с което искането за обезсилване на решението по чл. 19, ал. 3 ЗЗД ще бъде оставено без уважение.

По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА решение от 27.12.2007 г. по гр. д. № 2632/2005 г. на Софийски градски съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на М. С. З., Д. С. П., Х. С. П., М. И. М., Н. И. Ш., Д. Г. Т., Ц. Т. П., Р. Д. Р., С. К. Г. и А. К. П., всички наследници на К. С. В., за обезсилване на решение № 775 от 03.11.2004 г. по гр. д. № 956/2003 г. на ВКС, ІІ г. о., с което е обявен за окончателен сключения между К. Ф. Ц. на 09.11.1994 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот – апартамент № 39 в ж. к. “Л”, бл. 10, вх. В, ет. 2, гр. С. със застроена площ от 47.84. кв. м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: