О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 19

София, 13.01.2010 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 13.11.2009 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА

ч. т.дело № 403/2009 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частната касационна жалба на А. за с. к. гр. С. против въззивно определение на Пловдивския апелативен съд от 12.03.2009 год., по гр. д. № 139/2009 год., с което е оставено в сила определение на Пловдивския окръжен съд № 2301/ 26. 11.2008 год. по т. д. № 509/2002 год. и е прекратено производството по делото, поради недопустимост на предявените искове, основани на чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, поради което се иска отмяната му.

При обосноваване допустимостта на частното касационно обжалване, в съответствие с процесуалното правило на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК, към което нормата на чл. 274, ал. 3 ГПК препраща, частният жалбоподател се е позовал на съществуващо противоречие в практиката на съдилищата при разрешаване материалноправния въпрос, обусловил решаващите мотиви на въззивния съд, а именно: „дали непредявени в производството по несъстоятелност вземания се прекратяват само при прекратяване на самото производство по реда на чл. 735 ТЗ или и при прекратяване на производството по реда на чл. 740, ал. 2 ТЗ”.

В подкрепа на твърдяното противоречие с частната жалба е приложено решение № 812 от 18.10.2005 год., по т....