О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 841

София, 24.02.2025 година

Върховният касационен съд на Р. Б. първо гражданско отделение, в закрито заседание на 21 януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОНКА ДЕЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АТАНАСОВА

АТАНАС КЕМАНОВ

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр. дело № 1391 /2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М. М. М.-К., ЕГН: [ЕГН] и А. М. М.-К. ЕГН: [ЕГН] против решение № 18/22.01.2024 г., постановено по в. гр. д.№ 664/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик, с което е потвърдено решение 260026 от 29.04.2022г. по гр. д.№ 1255/2019 г. на РС-Велинград. С последното е отхвърлен предявеният от касаторите против М. М. Е., ЕГН: [ЕГН] и Ф. Р. Е., ЕГН: [ЕГН] отрицателен установителен иск да се признаване за установено, че ответниците не са собственици на дворно място с площ от 840 кв. м., образуващо УПИ ***, в кв. ***по плана на [населено място], общ. В., при граници на парцела: от запад и изток-улици; от север - [улица] и от юг УПИ *** и УПИ ***-общ.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на въззивното решение, тъй като съдът не е обсъдил във взаимна връзка събраните доказателства – конкретно съдържанието на нот. акт, с който касаторите са придобили втория етаж, формирал е необосновани изводи, твърди се противоречие с пар.1 ЗДЗС, при действието на който кооперацията не е могла да придобие имот, отчужден за обществено мероприятие. Касаторите считат, че ответниците не са придобили правото на собственост върху дворното място, защото прехвърлителят им – РПК “Чепинска долина“ не е била собственик, а такъв е била общината.

В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Задължен ли е въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет, да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях; 2. Задължен ли е въззивният съд при постановяване на съдебното решение да съобрази обстоятелството, че при предявен отрицателен установителен иск и при установен правен интерес на ищеца, ответникът е длъжен да докаже фактите, от които произтича правото му; 3.Длъжен ли е въззивния съд да извърши косвен съдебен контрол за законосъобразност на административните актове, с които е бил одобрен новият ПУП за преурегулирането на парцел „За селкооп“ в два нови: УПИ*** и ***, отредени за имот с нов пл.№ ***, при изрично изявление на ищците по отрицателният установителен иск, че административното производство, което пряко касае имота – разделянето на търговският обект на ищците не им е било съобщено, както и на извършената процедура за непълноти и грешки в действащия план?

Наведено е и основанието по чл. 280, ал.2,пр.3 ГПК, като касаторите счита, че съдът е приложил чл. 39, ал.1 ЗПИНМ в първоначалната му редакция, а първия план, предвидил общественото мероприятие „За селкооп“ е одобрен 1961 г.

Ответниците по касация оспорват касационната жалба и допускането до касационно обжалване, тъй като отчуждаването за мероприятие на кооперация е произвело непосредствено действие, имота не е би общинска собственост и не се прилага пар.1 ЗДЗС, поради което кооперацията, като собственик е прехвърлила правото на собственост върху целия парцел. Оспорват наведените основания за допускане до касация, защото не е допуснато неприлагане на императивна правна норма и решението не е постановено при противоречие със съдебната практика.

Третото лице-помагач на ответника О. В. не взема становище по жалбата. По иска е взела становище, като счита, че имота не е общинска собственост.

Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима.

По делото е установено следното:

С нот. акт № 46,т.1/06.03.2001г. ищците са купили от РПК“Чепинска долина“ втори етаж от масивна стопанска сграда – магазин и ресторант, със застроена площ 198 кв. м., намираща се в парцел***, отреден за имот ***в кв.***по плана на [населено място] „и с прилежащ терен по чл.2 ал.3 от ЗОС“. Кооперацията се е легитимирала като собственик с н. а. № 6,т.1/14.10.1998 г., с който е призната за собственик само на сградата на основание придобивна давност. С нот. акт № 31 том І/29.01.2009 г. на нотариус Х., РПК „Чепинска долина“ е призната за собственик на основание придобивна давност и на дворно място от 1140 кв. м., представляващо УПИ***за имот ***в кв.***по плана на [населено място], ведно с целия първи етаж от построената в имота сграда. С. З. № 296 / 16.03.2009 г. е одобрено попълването на кадастрален план с новообразуван имот, идентичен с парцел ***, обозначен с пл. № ***, а със заповед от 7.05.2009 година е извършено частично изменение на ПУП, като от имота са образувани два нови: УПИ – ***с площ 840 кв. м., който е предмет на спора и УПИ *** с площ 300 кв. м. С нот. акт № 83, т.ІІ/04.08.2009 г. целия УПИ *** от кв. ***с площ 840 кв. м. е продаден от кооперацията на ответниците ведно с първия етаж от сградата в него.

СТЕ установява, че първия и единствен регулационен план на населеното място е от 1961 г. и с него за имот ***и имот ***от кв. ***е отреден парцел ***, отреден за „Селкооп“ с площ 1140 кв. м. Грешно е посочен в плана номер ***вместо № ***на имота, включен в този парцел, но имот пл. № ***се намира на друго место в селото. Имот пл. № ***е записан в разписната книга на Ю. С., след което има и отбелязване – „отчужд“. За имот ***има множество неясни задрасквания, но ясно е отразено, че на 29.05.1986 г. е продаден на РПК „Чпинска долина“. В парцел „***“ е заснета в кадастралната основа към плана от 1961 г. съществуваща двуетажна сграда с площ 198 кв. м., която по местонахождение в имота и очертания съвпада със сега съществуващата сграда.

Според показанията на св.З. Б., роден през 1947 година, това са били имоти на братя С., които били обезщетение през 1963-1964 година, но те не били доволни от обезщетението. Първо били ползвани сградите от Наркооп, а имота не бил ограден, а после го ползвала РПК „Чепинска долина“, която го разпродала. Не му е известно да има каквито и да било претенции за имота от трети лица.

От удостоверение, издадено от Окръжен съд-Пазарджик се установява, че РПК “Чепинска долина“ е образувана въз основа на решение № 2/26.02.1971г. на Изпълнителен комитет на Окръжен кооперативен съюз, след състояло се на 03.03.1971 г. общо събрание на изброени кооперации, между които и ГПК „Наркооп“./л.62/.

С решение № 165 от 13.11.2025 г. по гр. д.№ 296/2022г. на ВКС, І гр. о., при първо касационно разглеждане на спора е прието, че за ищците е налице правен интерес от предявяване на отрицателнят установителен иск за собственост срещу ответниците предвид това, че ако се приеме, че са суперфициари, те могат да претендират права по чл. 64 ЗС само от действителния собственик на терена. Посочено е, че правният интерес произтича и от останалите твърдения на ищците, че с продажбата на цялото дворно место на ответниците е засегнато правото им на собственост върху купения втория етаж с прилежащ терен към него. Затова е отменено първото въззивно решение и делото е върнато за ново разглеждан от друг състав на въззивния съд, който е постановил обжалваното сега решение.

При постановяване на второто въззивно решение, въззивният съд е приел, че по силата на първия регулационен план от 1961 г. и на основание чл. 42, ал.3 ЗПИНМ дворното място е отчуждено и е станало кооперативна собственост, ведно със съществуващата в него сграда, която не е била съборена, а съществува и до днес и от която ищците са придобили втория етаж. Съдът се е мотивирал с нормата на чл. 42, ал.3 ЗПИНМ, според която

мероприятията на кооперациите се осъществяват въз основа на улично-регулационните планове, които имат непосредствено отчуждително действие по отношение на имотите за които се предвиждат мероприятия по улично-регулационния план, с пар. 83, ал.4, ППЗПИНМ, според който собствениците се обезщетяват по решение на ръководния орган на обществената организация, респективно кооперациите, съгласно чл. 36, ал.4 ППЗПИНМ/ ако имота е отреден за нейно мероприятие. Позовал се е и на пар.95 ППЗПИНМ, съгласно който обществените организации /в това число и кооперациите/ придобиват недвижимите имоти, отредени по улично-регулационния план чисти от всякакви тежести и на пар.100, ал.2 ППЗПИНМ, според която нотариусът издава нотариални актове за отчуждените имоти по улично-регулационния план за мероприятия на обществените организации /включително и кооперациите/, след изпълнение на условията за заемане на имота. Съдът е приел, че са изпълнени условията за заемане на имота от свидетелските показания, според които предишните собственици били обезщетени, макар да не е издаден нот. акт на коопрацията, който има само констатиращо действие, а не конститутивно. За този извод се е мотивирал и с отразяването в разписната книга, че имот ***е отчужден. Обстоятелството, че не са издадени актове за държавна, а в последствие и за общинска собственост не противоречи на този извод, защото тези актове нямат правопораждащо действие. Съдът е приел, че е неприложим чл.2, ал.3 ЗОС, защото няма данни кооперацията да е строила сградата в имота, а напротив, СТЕ е установила, че сега съществуващата сграда в имота е съществувала в същите размери и конфигурация и до 1961 г. – заснета е в кадастралния план към този регулационен план. За неприложима е приета и нормата на пар.1 ЗДЗС, защото към момента на влизане в сила на тази норма имота не е бил нито държавна, нито общинска собственост. В периода от 01.06.1996 г., когато влиза в сила ЗОбС, до 01.01.2000 г. е действал Законът за кооперациите от 1991 г./ отм./, чл. 31, ал.3 от който забранява придобиване по давност на вещ, собственост на кооперация, но с влизане в сила на Закона за кооперациите от 1999 г. тази забрана отпада и няма законова пречка за осъществяване на този придобивен способ по отношение на вещ-кооперативна собственост. От този момент до момента в който кооперацията РПК „Чепинска долина“ се позовава на придобивна давност за дворното място е изтекъл достатъчен период за да го придобие по давност. Затова е прието, че кооперацията е могла да го прехвърли изцяло на ответниците, поради което е отхвърлен изцяло иска за собственост.

Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК.

По вторият правен въпрос не се допуска касационно обжалване. С ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че по предявен отрицателен установителен иск за собственост в тежест на ответника е да докаже фактите, от които черпи правото на собственост, но в случая ответниците са представили нот. акт, с който са купили имота и нот. акт, с който праводателя им е признат за собственик по давност. Правилата за доказателствената тежест са приложими когато страната, в чиято тежест е да докаже определен факт не представя доказателства за него или представя такива, които не го доказват. Правен въпрос е как съдът ще ги обсъди и конкретно за какъв обем сделката е породила вещно действие.

Третият въпрос е фактически, а не правен, поради което съдът не го обсъжда. Отделно от това изменението на заварените регулационни планове при действието на ЗУТ няма вещно отчуждително действие. Такова действие нямат нито кадастралните планове, респективно изменението им при действието на Закона за единия кадастър на Р. Б. нито изменението на кадастралната карта при действието на ЗКИР. Заповедите за попълване на кадастралната основа и за изменение на ПУП са издадени при действието на ЗУТ и тези заповеди нямат значение за изхода от спора. Така поради това, че въпроса не е правен и изхода от него е без значение за изхода от спора, той не формира основание за допускане до касационно обжалване.

Приетото от съда за непосредствено действие на регулационния план относно предвижданията му за мероприятия на кооперации при условията на чл. 42, т. 3 ЗПИНМ (отм.), при което кооперация е могла да получи в собственост одържавяван имот, който е отреден за нейните нужди, като собствеността по реда на чл. 39, ал. 3 от ЗПИНМ (отм.) по силата на самия план, се приема в съдебната практика - Решение № 838 от 29.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 155/2010 г., I г. о. и Решение № 254 от 31.10.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1576/2014 г., I г. о. Изводите на въззивния съд в този смисъл не са очевидно неправилни поради прилагане на несъществуваща императивна правна норма, поради което не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК.

Настоящият състав намира, че следва да допусне касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по първи въпрос – за задължението на въззивният съд, при произнасянето си по спорния предмет, да прецени всички относими доказателства и да обсъди всички въведени от страните в процеса доводи и възражения, както и да изложи мотиви по тях. По този въпрос съдебната практика е непротиворечива, включително и цитираните от касаторите решение № 27/28.06.2017 г. по т. д.№ 2430/2015 г. на ВКС, І т. о., решение № 98 от 12.07.2017 г. по гр. д.№ 3871/2016 г. на ВКС, ІІІ гр. о. Конкретно не е обсъдено отразеното в нот. акт от 2001 г., с който ищците придобиват втория етаж от сградата, ведно с прилежащия терен към него.

Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 18 от 22.01.2024 г., постановено по в. гр. д.№ 664/2023 г. на Окръжен съд-Пазарджик по касационна жалба, подадена от М. М. М.-К., ЕГН: [ЕГН] и А. М. М.-К., ЕГН: [ЕГН].

Указва на касаторите да внесат държавна такса за разглеждане на касационната жалба по същество в размер на 50 лв. и да представят квитанцията по делото в едноседмичен срок от съобщението. При неизпълнение, касационната жалба ще бъде върната.

След внасяне на определената държавна такса, делото да се докладва за насрочване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: