Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез юрк.. Т срещу решение № 571/14.01.2019 година на тричленен състав на Върховния административен съд по адм. д. № 3897/2018 година, с което е отменена като незаконосъобразна негова заповед № 8121К – 627/05.02.2018 г. Релевира касационния основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Приема за неправилни изводите на тричленния състав на Върховния административен съд в насока, че наличието на предпоставките по чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване не могат да обосноват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). Предпоставките за възникване на право на пенсия били различни в зависимост от категорията лица, които придобиват това право. Специални категории лица, в това число и служители на Министерството на вътрешните работи придобивали право на пенсия при условията на чл. 69 КСО, която разпоредба попадала в приложното поле на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ). Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на С.Т срещу заповед № 8121К – 627/05.02.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в министерството на основание чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл (ЗАКОН ЗА ДЪРЖАВНИЯ СЛУЖИТЕЛ) (ЗДСл). Претендира юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата, С.Т чрез адв.. Й, оспорва жалбата като неоснователна. В писмени бележки на л. 7 по делото посочва като неоснователно възражението на касатора, че предпоставките по чл. 69 КСО могат да обосноват прилагането на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл, като основание за прекратяване на служебното правоотношение, като твърди, че последният текст изрично...