Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК.
Образувано е по искане на М.С за отмяна на влязлото в сила определение № 713 от 17.01.2019 г., постановено по адм. д. № 15652/2018 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила определение №1623 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 1103/2018 г. на Административен съд - Плевен. В искането за отмяна не се сочат конкретни основания по чл. 239 от АПК, а се твърди, че определението е неправилно, незаконосъобразно, немотивирано, издадено при липса на доказателства и невярна интрепретация на обстоятелствата по делото в разрез с материалния закон и съдопроизводствените правила. Делото, по което лицето искало освобождаване от държавна такса било по ЗИНЗС и липсвало задължения за внасяне на държавна такса. Обстоятелството, че Събев получавал парични суми в поделението на МП, в което изтърпява наказание „лишаване от свобода“ не било от значение. От съда се иска за отмени определение № 713 от 17.01.2019 год. на ВАС, да освободи лицето от задължението за внасяне на държавна такса и да върне делото на Административен съд – Плевен за продължаване на производството.
Ответникът – Главен директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по направеното искане.
Искането за отмяна е направено в сроковете по чл. 240 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, искането е неоснователно.
С определение № 713 от 17.01.2019 г., постановено по адм. д. № 15652/2018 г. по описа на Върховен административен съд, е оставено в сила определение №1623 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 1103/2018 г. на Административен съд – Плевен, с което е оставено без уважение искането на Събев за освобождаване от държавна такса в размер на 10 лева. За да се произнесе, тричленният състав на ВАС е съобразил, че производството пред Административен съд - Плевен е образувано по искане с правно основание чл. 277 вр. чл. 276 от ЗИНЗС, главен директор на ГД "Изпълнение на наказанията" София да издаде заповед жалбоподателя да бъде върнат в З. [ място] за изтърпяване на наказание. С искането е заявено и желания за освобождаване от задължението за внасяне на държавна такса. Приложена е декларация, че лицето не разполага със средства. За да се произнесе по искането за освобождаване съдът е установил, че със Заповед №4462 от 05.08.2015. на Главния директор на ГДИН М.С, като изтърпяващ наказание "лишаване от свобода без право на замяна" е бил преместен от Затвора - [населено място] в Затвора - [населено място], като заповедта е била обжалвана от него, но оспорването е отхвърлено по съдебен ред и заповедта е влязла в сила. Във връзка с искането за освобождаване от държавна такса съдът е съобразил справка от Затвора - [населено място], от която е установено, че Събев периодично получава парични преводи, като за периода 01.01.2018г. - 30.11.2018г. е получил 460 лв., а непосредствено преди завеждане на делото на 14.11.2018г. е получил паричен превод от 50 лв. При така събраните доказателства, първоинстанционният съд е приел, че лицето има възможност да плати дължимата се държавна такса в размер на 10 лв. и не са налице предпоставките по чл. 83, ал. 2 от ГПК за освобождаване от държавна такса. Касационният съдебен състав е приел, че обжалваното определение е правилно, тъй като не са били налице предпоставки за освобождаване от държавна такса, и го е оставил в сила.
С оглед липсата на изрично уточнение в самото искане относно обстоятелствата, които според Събев представляват основания за отмяна на атакуваното определение, настоящият съдебен състав ще вземе отношение по всяка от хипотезите, визирани от законодателя в разпоредбата на чл. 239 от АПК.
Основанията за отмяна по реда на чл. 237 и следващите от АПК, са лимитативно изброени в чл. 239 от АПК, тъй като това е способ за извънинстанционен контрол на вече влезли в сила съдебни актове.
В разпоредбата на чл. 239 т. 1 от АПК, законодателят е предвидил, че съдебният акт се отменя, макар да е влязъл в сила, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, което означава, че те са съществували към този момент, но въпреки процесуалната активност на страната, тя не е могла да знае за тях. В конкретния случай липсват представени такива доказателства, или твърдения за наличието на нови обстоятелства, които да се вписват в хипотезата на описаната разпоредба и да послужат като основание за определяне на искането на Събев като допустимо за уважаване на това основание.
Липсват доказателства и твърдения за наличието на обстоятелства, свързани с неистинност на показанията на свидетели или на заключения на вещи лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото, които да са установени по надлежния съдебен ред по смисъла на т. 2 от същия текст.
Не се установявада са налице и основанията, въведени с т. 3, 4 и 5 на чл. 239 от АПК, а именно определението, чиято отмяна се търси да е основано на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен, както и между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. Страната е участвала в производството и е имала възможност и е взела отношение по представените и приети от съда доказателства, свързани с наличието на финансови средства в Събев, които да му дадат възможност да заплати държавна такса в минимален размер.
Няма данни, с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по отношение на Събев – основание по т. 6 на описания по-горе текст от АПК.
С оглед горното искането за отмяна на всички предвидени в закона основания е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено.
По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ на всички основания по чл. 239 от АПК, искането на М.С за отмяна на влязло в сила определение № 713 от 17.01.2019 г., постановено по адм. д. № 15652/2018 г. по описа на Върховен административен съд, с което е оставено в сила определение №1623 от 04.12.2018 г. по адм. дело № 1103/2018 г. на Административен съд - Плевен. Решението не подлежи на обжалване.